* * *

Мъж продава жена си - 1

Стоян Петранке думаше:
- Петранке, булка хубава,
Петранке, додяло ми се й,
додяло и довидяло,
бащини тежки данъци,
борчове, пусти харчове.
Какво да дам, та да плащам,
дали къщата да продам,
къщата с покъщнината,
или биволите да продам,
биволите ем със колата,
ралата със железата?
Петранка булка хубава,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, моя превнино,
превнино, перво венчило,
недей продава къщата,
къщата с покъщнината,
биволите, ябре, с колата,
ралата със железата,
недей продава децата,
децата малки глупави,
най продай булка Петранка
с нейната межка рожбица -
по-много пари ще стори,
ще си борчове наплатиш,
борчове, пусти харчове.
Стоян Петранка послуша,
той си колата направи
и си биволите впрегна.
Петранка булка хубава,
тя си в колата седнала,
че в Анадола отишли.
Стоян се, холан, провикна:
- Бря, алавин, бря, млада булка
със неносена премяна,
с хубава межка рожбица!
Излезе черно манафче,
три дни са пазар правили,
три дни са чели парите.
Петранка булка хубава,
тя се на Бога молеше:
- Боже ле, вишни, високи,
Боже ле, я помогни ми,
дано му пари не стигнат!
Де стоя Господ, де слуша,
как са Петранка помоли,
и тъй й Господ помогна,
че му пари не стигнали.
Стоян биволите поведе,
из Анадол се провикна:
- Бря, алавин, бря, млада булка
със неносена премяна,
с хубава межка рожбица!
Излезе бяло сарафче,
три дни са пазар правили,
три дни са чели парите.
Петранка булка хубава
тя се на Бога молеше:
- Боже ле, я помогни му,
дано му пари артишат!
Де стоя Господ, де слуша,
как са Петранка помоли,
и тъй й Господ помогна,
че му пари артисали.
Стоян си биволите впрегна,
впрегна ги Стоян, замина,
Петранка в къщи увлезе.
Като във къщи увлезли,
всичките къщи дъжд вали,
я на Петранинта къща
алено кърве валеше.
Сарафче дума Петранки:
- Петранке, булка хубава,
да не сме нещо роднина,
да нямаш братец забягнал?
Петранка дума сарафче:
- Сарафче, бяло манафче,
ний кат сме били мънинки,
майка ни мляко сипала
във сахан двама да ядем,
че в реката си отишла,
отишла дрехи да пере,
пък аз сахана нагънах,
нагънах мляко да пия,
като го назад отвърнах,
че го в очите ударих,
в очите между веждите.
Взели са, холан, да гледат
и са нишана видели -
той има нишан в очите,
в очите между веждите,
излезли братец и сестра.
Сарафче Петранка поведе,
при свака си я заведе
и на свака си думаше:
- Свако льо, свако Стояне,
халал да ти са парите,
парите, свако, й кака ми,
децата да си изгледаш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019