* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян, заправил
воденица да си направи
с дванайсет камъка.
Ах, че му пари не сти гат
воденица да си доправи.
Стоян на Руска продума:
- Руске ле, първо либе ле,
утре е света неделя,
рано, Русанке, да станеш,
хубаво да се премениш
с твойта бяла премяна,
с твойта булска премяна,
със китка да се накитиш,
че да идем, Русанке ле,
на този пустие панаир,
дано те аз някак продам,
воденица да си направя
със дванайсет камъка.
Русанка рано станала,
хубаво се Руска премени
със нейна бяла премяна,
със китка тя си накити
за панаира тръгнали.
Върввяли, що са вървяли,
минали гора зелена,
навлезли в поле широко,
сред поле дърво висок,
седнали да си починат.
Отдолу иде турчина,
турчина, еничерина,
той си на Стоян продума:
- Добър ти ден, бе българчо!
- Дал ти Бог добро, турчино,
турчино, еничерино!
- Къде, българчо отиваш
с твойта булка хубава,
с твойта млада невеста?
- Като ме питаш, турчине,
правичко да ти обадя.
За панаира тръгнахме
булчето си да продавам,
воденица да си направя
със дванайсет камъка.
- Продай я, българче на мене,
колкото пари ти искаш,
толкова пари ще ти дам
воденица да си направиш
със дванайсет камъка.
- Халал да ти е, турчине,
моята булка хубава,
моята млада невеста.
Ах, колко ми беше хубава,
колко ми беше работна.
Турчин в джобове бъркаше,
шепи жълтици вадеше
и ги на Стоян даваше
воденица да си направи
със дванайсет камъка
и на Русанка продума:
- Тръгвай с мене, Русанке.
Русанка жално заплака
и си на турчин продума:
- Не ми ли стига робството,
а как ме Господ надарил
във турски ръце да попадна.
Турчин на Русанка продума:
- Я мълчи, Русанке, не плачи,
кажи ми, Руске, кажи,
нямаш ли нигде никого?
Руска си жално плачеше
и си на турчин продума:
- Като ме питаш, турчине,
правичко да ти обадя.
Ази си имах майчица,
ази си имах и братченце,
моята стара майчица,
като я турци гонили,
мене на пътя хвърлила,
мен ме комити прибрали,
и мене те отгледали.
Моето малко братченце,
него го турци вземали,
него не знаем къде е.
Турчин Русанка продума:
- Я мълчи, Руске, не плачи,
аз не съм турчин, Русанке,
а най съм младо българче.
Ази си имах сестричка,
и тя се Руска казваше,
на лява ръка с белег.
Запретни, Руске, ръкави
на твойта лява ръчица,
да видиш белег имаш ли.
Запретнала Руска ръкави,
на нейна лява ръчица
същия белег на Руска
излезли братец и сестра.
Турчин се към Бога обърна
и на Бога да се помоли:
- Чуваш ли, Боже, виждаш ли,
прости ми, Боже, прости ми,
дето си сестра откупих
от жалост съм я целунал!
А че се назад повръщай,
като под дърво отивай.
Стоян под дърво плачеше,
турчин на Стоян думаше:
- Вземи си, Стояне, парите,
вземи си, Стояне, и булчето,
воденица да си доправиш
със дванайсет камъка,
излязохме братец и сестра!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019