|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мъж продава жена си - 1
Божко Русанка думаше:
- Русанке, любе, Русанке,
заборчнял съм си, Русанке,
от тия пусти дюкяни,
за вино и за ракия,
и за по сладки шекери.
Кончето ли да продадем,
да си борчове изплатим?
Кончето пари неправи,
децата ли да продадем?
Децата ни са дребнички
и те ми пари не правят.
Русанка, Божко, думаше:
- Божко ле, любе, Божко ле,
да се пременя, наредя,
та качи мене на кола,
та ме заведи, заведи,
във Али паши чаршия,
че се изясном провикни:
"Продавам бяла робиня,
кой жъ робиня отвземе,
робиня непоробена!"
Наело ми се, наело,
едно ми черно циганче,
постлало черен ямурлук,
седнало пари да брои.
Русанка Бога молеше:
- Бре Боже, бре мили Боже,
дано му пари не стигнат,
не стигнат, да не хартисът.
И му пари не стигнали,
не стига ми, не хартисва,
една ме пара калпава.
Наело ми се, наело,
едно ми бяло бакалче,
постлало е бял ямурлук,
седнало пари да брои.
Русанка Бога молеше:
- Бре Боже, бре мили Боже,
дано му пари достигнат,
достигнат и да хартисът.
Де стоял Господ да слуша,
че му парите стигнали,
стигнали и хартисали,
и са с Русанка познали,
излянали брат и сестра,
че им парите отдаде,
а Русанка си не отвзел,
да си децата изгледа.
Маточина, Свиленградско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2019
|