* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян, заправил
воденица да си направи
с дванайсет камъка,
ала му пари не стигат.
Стоян на Руса думаше:
- Русо ле, млада невесто,
утре е света неделя,
стани ми рано, по-рано,
чисто се бело премени,
по-хубаво се накити,
че ние, Русо, ще идем
на тоя пусти панаир -
дано те някъде продам,
воденица да си направя.
Тръгнал ми Стоян, тръгнал ми
с тая Руса, млада невеста,
по това поле широко.
Седнал ми Стоян, седнал ми,
под тая сянка дебела,
до тая вода студена;
отдолу иде турчина
и си на Стоян думаше:
- Ах, добро утро, Стояне!
- Дал ти Бог добро, турчине!
- Де си ми тръгнал, Стояне,
с тая Руса млада невеста?
- Тръгнал съм, тръгнал, турчине,
да си булка продавам,
воденица да си направим.
- Продай я на мене, Стояне!
- Халал да ти е, турчине!
Продал си Стоян булката
за една шепа жълтици
и тия бели бешлици.
Турчин си Руса попита:
- Русо ле, млада невесто,
имаш ли негде роднини?
- Имам си, имам, турчине,
един ми братец загубен,
в турски ръце поробен.
Турчин се ясно провикна:
- Прости ми, Боже, греховете,
че съм сестра си целунал,
от милост съм я прегърнал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019