* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян воденица,
ала му пари не стигат
да си доправи воденицата.
Стоян на Ружа думаше:
- Руже ле, булка хубава,
днеска е бяла събота,
утре е млада неделя,
утре по-рано да станеш,
та да се чисто измиеш
и бяло да се премениш,
че ще те, Руже, заведа
на тия пусти панаири,
там да те, Руже, продадем,
че ми пари не стигат
воденица да си доправя.
Ружа си Стоян послуша,
заранта рано подрани,
та си се чисто измила,
бяло се Ружа премени,
па си я Стоян поведе
и тия гори зелени,
по тия сенки дебели,
по тия дълги пътища,
като през гора вървеше,
край пътя дърво голямо,
под дърво бистър кладенец,
Стоян на Ружа думаше:
- Руже, булка хубава,
я хайде да се отбием
под тая сянка дебела
да си малко починем
и студена вода да пием!
Па си двамата седнали,
студена вода пийнали,
отдолу турчин идеше,
турчин на Стоян думаше:
- Добър ден ти, Стояне!
- Дал ти Бог добро, турчине!
- Къде поведе, Стояне,
Ружа, млада невеста?
- Завеждам Ружа, турчине,
по тия пусти панаири
там да я продадем,
че ми пари не стигат
воденица да си доправя.
Турчин на Стоян думаше:
- Я ми продай, Стояне,
продай ми Ружа, млада невеста,
давам ти шепа жълтици
и шиник бели бъшлъци!
Стоян си Ружа продаде,
продаде Ружа на турчин,
та взе шепа жълтици
и шепа бели бъшлъци.
Турчин си Ружа поведе
из тия сенки дебели,
из тая гора зелена,
по тия дълги пътеки.
Като из гора вървеше,
турчин си Ружа прегърна
и си я сладко целуна,
и си я тихо попита:
- Имаш ли, Руже, имаш ли,
имаш ли нейде роднина?
- Нямам си нигде никого,
сал едно братле изгубено
в турски ръце заробено.
Турчин си глава наведе,
наведе глава до долу,
пророни сълзи до земя
и се на Богу помоли:
- Прости ми, Боже, грехове,
дето си сестра прегърнах
и я сладко целунах!
Па си Ружа за ръка хвана
и я при Стоян заведе,
и си на Стоян думаше:
- Еле ти, Стояне, Ружа, млада невеста,
тебе е млада невеста,
а мене е мила сестрица.
Честито да ти е, Стояне,
шепа жълти жълтици
и шиник бели бъшлъци!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019