Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян, заправил
воденица да си направи,
воденица на дванайсе камъка
и на три витла висока,
ала му пари не стигат
воденица да си направи.
Чуди се Стоян, мае се
отде пари да си вземе
воденица да си направи.
Най-после Стоян намисли
булчето да си продаде.
Той си на булче продума:
- Русанке, севда голяма,
утре в света неделя,
по-рано, либе, да станеш,
в чисто се бело, либе, премени
и по-хубаво се накичи,
замеси тесто големо,
заколи тлъста пауна
да седнем, либе, да яднем
и нещичко да пийнем
и ще да идем, либе, да идем
на тоя пусти панаир,
дано те негде продавам,
пари да си взема,
воденица да си направа.
Тръгнали двама със Стоян
на из тая гора зелена,
стигнали поле широко,
сред поле - дърво високо,
под дърво - студен кладенец.
Стоян на Русанка продума:
- Русанке, млада невясто,
да седнем, либе, да седнем
с тебе двамка да ядем
и студена вода да пием.
Седнали двама да яднат,
да яднат, още да пийнат.
Отдолу иде турчина.
- Ах. добро утро, Стояне!
- Бог ти дал добро, турчине!
Турчин си Стоян попита:
- На де си повел, Стояне,
Русанка, млада невеста?
- Тръгнал съм, тръгнал, турчине,
дано я негде продавам,
пари да си взема
и воденица направя.
- Продай я на мен, Стояне!
- Халал да ти е, турчине!
Продал си Стоян булката
за една шепа жълтици.
Турчин Русанка поведе.
Вървели, що са вървели
най тая гора зелена,
стигнали поле широко,
сред поле дърво - бистър кладенец.
Турчин на Русанка дума:
- Русанке, млада невясто,
я да седнем двама да яднем,
да яднем, вода да пийнем.
Седнали двама с турчина,
яднали, що са яднали,
студена вода пийнали,
турчин Русанка целуна,
целуна, още прегърна.
Стигнали в техно село,
турчин Русанка в църква да води
да води да се венчаят.
Свещиците изгаснаха
и поповете онемеха.
Турчин Русанка попита:
- Русанке, млада невесто,
имаш ли негде роднина?
- Имам си, имам, турчине,
едно братле загубено,
в турски ръце поробено,
нищо за него не зная.
Тогованка турчин си викна,
викна, та се провикна:
- Опрости ми, Боже, грехове,
че съм си сестра целунал,
целунал и още прегърнал!
От жалост я целунах
и от милост прегърнах!
Турчин Русанка подзима
и я на Стоян завръща.

 


Малорад, Врачанско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019