* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян воденица,
воденицата да си направи
с дванайсет камъка,
ала му пари не стигат.
Стоян на Руса думаше:
- Русо ле, млада невесто,
утре е света неделя,
ти стани, Русо, по-рано
и по-хубаво нагизди,
че ний ще идем на панаир,
дано те нейде продадем,
воденицата да си направя
с дванайсет камъка,
защото ми пари не стигат.
Тръгнал ми Стоян, тръгнал ми
с тая Руса, млада невеста,
стигнали ми до тая сянка
и тая вода студена,
отдолу иде турчина,
той на Стоян думаше:
- Къде си тръгнал, Стояне,
с тая млада невеста?
Тръгнал съм, тръгнал, турчине,
булчето си аз да продавам,
воденицата да си направя!
Халал да ти е, турчино!
Продал си Стоян булчето
за една шепа жълтици.
Турчин си Руса попита:
Нещичко ще те попитам
имаш ли нейде роднини?
Руса на турчин отговори:
- Имам си, турчино, имам
един ми братец имам,
от турски ръце заробен.
Като чу турчин тези думи,
ах, че се ясно провикна:
- Прошка на мойте грехове,
дето съм сестра си прегърнал,
от милост съм я целунал!
Та излезли брат и сестра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019