* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян, заправил
воденица да си направи
с дванайсет камъка,
ала му пари не стигат.
Стоян на Руса думаше:
- Русо ле, млада невесто,
утре е света неделя,
ти стани, Русо, по-рано,
чисто се бяло премени
и по-хубаво се нагизди,
че ний ще, Русо, да идем
на този пусти панаир
дано те нейде продам,
воденица да си направя
с дванайсет камъка,
защото ми пари не стигат.
Тръгнал ми е Стоян, тръгнал ми,
с тая млада невеста,
стигнал ми до тая сянка
и тая вода студена.
От долу турчин идеше,
Той на Стояна думаше:
- Добро ти утро, Стояне!
Къде си тръгнал, Стояне,
с тая Руса, млада невеста?
- Тръгнал съм, тръгнал, турчине,
булчето да си продавам,
воденица да си направя.
- Продай ми я, продай, Стояне!
- Халал да ти е, турчине!
Продал си Стоян булчето
за една шепа жълтици.
Турчин си Руса попита:
- Нещичко ще те попитам,
имаш ли негде роднини,
или си сама на света?
- Имам си имам, турчино,
един ми братец грижовен,
от турци братец заробен.
Като чу тия думи турчина
ах, че се ясно провикна:
- Прошка на моите грехове,
където съм сестра прегърнал,
от милост съм я целунал,
че ний сме братец и сестра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019