Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Мъж продава жена си - 1

- Задлъжнех, Радке, заборчнех
петдесет и пет хиляди
петдесет, Радке, изплатих
а пет са, Радке, остали
чудя се, Радке, мая се
толкова пари да взема,
борчове да си изплатя
най-после, Радке, намислих
едно от децата да продам,
борчове да си изплатя
от борчове да се избавя.
Радка на Кольо думаше:
- Недей децата да делиш,
че едно за друго милеят,
ами мен на пазар закарай
повече пари за мен ще вземеш,
борчове да си изплатиш
децата да си изхраниш.
Кольо си Радка послуша,
че си Радка на пазар завежда,
па се виком провикна:
- Тук, има булче за продан -
на снага тънка, висока,
на лице бела, червена
на ум е умна, разумна!
Много си Радка харесаха,
ала си пари немаха,
та си Радка не купиха.
Отдолу иде млад турчин
и се при Кольо позапре
булче да си пазари,
па го пита, разпитва:
- Колко си искаш за булчето?
Кольо си едва продума:
- За една шепа жълтици,
продавам булче хубаво.
Турчин му жълтици подаде
и хубава Радка поведе.
Вървели, що са вървели,
изминаха гора зелена,
настали поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Седнали да си опчинат,
студена вода да пият,
студена вода - кладенчова.
Славейче пее в дървото,
като пее - говори:
- Чуло ми се е, видело
брат и сестра да се вземат?
Турчин всичко му разбрал
и на Радка продума:
- Радке ле, бела българко,
като си бела българка
имаш ли, Радке, родове
за тебе, Радке, да жалят?
Радка си дума продума:
- Като ме питаш, турчине,
право ще да ти кажа -
аз не съм бела българка,
ами съм черна туркиня.
Нема кой за мене да жали,
че ме е мама хвърлила
кога съм била мънинка,
та са ме българи вземали
и съм българка станала,
и за българин женена...
Турчин на Радка продума:
- Мене ми е мама казвала,
че и аз съм сестра имал
и от чужди открадната...
Тя си белег имала
на десна ръка на рамо
и са я българе вземали.
Радка си ръка подала,
та турчин си белег видел,
тогаз са се признали,
че са брат и сестрица,
че са турк и туркиня,
турчин се Богу молеше:
- Прости ми, Боже, прости ми,
че съм я веднъж целунал!
И се подире повръщат -
право при Кольо отиват,
всичко на Кольо разправят
братец му пари още дал,
па са яли и пили
и се много веселили.

 


Лик, Врачанско (Архив КБЛ-ВТУ); опчинат - отпочинат, отдъхнат.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019