* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян воденица,
воденица да си направи
с дванайсте камене,
ала му пари не стигат.
Чуди се Стоян, мисли си,
най-после Стоян намисли
булчето да си продаде,
та пари да си спечели
воденица да направи.
Стоян на Руса думаше:
- Русо ле, млада невесту,
утре е света неделя,
стани ми рано, по-рано,
че си се бело премени,
по-хубаво се накичи,
че ние, Русо, ща идем
нах тое пусти панаир,
дано те некъде продам
парици да си спечеле,
воденица да си направе.
Търнал ми Стоян, търнал ми
със тае млада невеста
през тае гора зелена,
по това поле широко.
Сред поле дърво високо,
под дърво бистро кладенче.
Сьоднал ми Стоян, сьоднал ми
под това дърво високо,
под тае сенка дебела,
до тае вода студена
водица да се напие
и малко да си почине.
Отдолу върви турчинан,
той на Стояна думаше:
- Ах, добро утро, Стояне!
- Дал ти Бог добро, турчине!
- Къде си търнал, Стояне,
със тае млада невеста?
- Търнал сам, търнал, турчине,
булчето да си продавам,
парици да си спечеле,
воденица да си направs.
- Продай е мене, Стояне!
- Халал да ти е, турчине!
Продаде си Стоян булчето
за една шепа жълтици
и друга бели грошове.
Турчин си Руса попита:
- Русо ле, млада невесту,
имаш ли нейде роднина?
- Имам си, имам, турчине,
един ми братец загубен,
във турски ръки поробен.
Турчин се ясно провикна:
- Прости ми, Боже, грехове,
че съм сестра си целунал,
от милост сам е прегърнал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019