|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мъж продава жена си - 1
Стоян по двори ходеше,
тънки си пръсти кършеше.
Отде го видя любено,
негово любе Марийка,
Марийка хитра, разумна,
най хубавица в Цариград,
та си Стояну викаше:
- Стояне, първо любове,
що ми си жален-кахърен?
- Марийко, любе Марийко,
ка да ми не съм кахърен,
'га ми съм, любе, заборчлял
педесе и пет мильона
на Стамболцкине туджари!
Марийка си му викаше:
- Стояне, любе Стояне,
ей да те още веруват;
стани ми, иди, Стояне,
скрои ми руба финена,
финена и копринена,
да си се, любе, пременя;
и викни терляр със мене,
да яхна алтън кочия
низ Стамболцкана чаршия.
Терлярен да се прирюка,
че се Марийка продава,
любено да си изплати.
Стоян послуша Марийка,
скрои хи руба финена,
финена и копринена,
и викна терляр със нея.
Стана се Марийка премени,
премени, още огизди
със копринена премяна;
че яхна алтън кочия
низ Стамболцкана чаршия;
терлярен си се прирюка:
- Марийка си се продава
за петдесе и пет мильона,
любено да си изплати!
Всички чаршии обиде,
ни един си се не найо
Марийка да си окупи.
Тогав Марийка отиде
в баш туджарцкана чаршия,
до Стоянови туджари,
отдалече се поклони,
отблизо хми се молеше.
Туджари си хи викаха:
- Стани си яхни, Марийко,
алтънена кочия,
та си ми иди, Марийко,
на Стоянови дворове,
та си Стоянуму кажи,
че си му борчан харизахме,
'га си Марийку споменем,
каков ни икрам правеше,
'га у дома ти дойдехме...
Левочево, Смолянско (СбНУ 3/1890, с. 79, № 14); терлял, от телял,
телялин - вестител.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2019
|