* * *

Мъж продава жена си - 1

Раил Петкана думаше:
- Петкано, първо венчило,
нещичко ще те попитам.
Знаеш ли, любе, помниш ли
двама как се вземахме?
Нищо с никакво нямахме,
в делвите вода топлехме,
във ведриците я носехме,
а сега всичко си имаме.
Вчера минаха златари,
златна си софра купихме,
седнахме да обядваме,
седнахме, не посегнахме,
топнахме, не повторихме,
сръбнахме, не преглътнахме.
Какъв ни беше кусура?
Петкана дума Раиле:
- Я казвай, казвай, Раиле,
от що ти е дерт на сърце?
Раил Петкана думаше:
- Сега си всичко имаме,
от сърце рожба нямаме.
Немаме и нема да имаме.
Решил съм на пазар да те заведа,
заведа и да те продавам.
Заранта рано ранили,
Петкана се хубаво премени,
премени, хубаво нагласи.
Като на пазар стигнали,
накрая се изстъпили.
Раил се виком провикна,
че си продава булчето.
Много търговци дойдоха,
даваха и наддаваха,
че наддаде едно младо търговче
две шепи жълтици
и пет шепи бели беглици.
Че си Петкана купува,
Петкана, булка хубава.
Когато с търговец си тръгнала,
тръгнала и разговаряла,
и жално му се изплакала,
че и тя е братец имала.
Когато турци бягали,
бягали и отстъпвали,
брат й тогаз откраднали.
Търговец дума Петкана:
- Да видиш брат си,
ще ли го познаеш?
Петкана дума търговче:
- Мойто братче белег има
на дясното си коляно,
на кръст му белег остана,
бясно го куче хапало.
Като чу търговче тез думи,
той разбра, че е сестра му
и се виком провикна:
- Петкано, сестро, Петкано,
аз съм твойто братченце,
ето ти на кръст белега,
дето ме куче ухапа.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019