* * *

Мъж продава жена си - 1

Димяна дума Стояна:
- Любе Стояне, Стояне, (2)
какво щем да се правиме
на тея скъпи години,
със тия дребни дечица?
Стоян Димяна думаше:
- Любе Димяно, Димяно,
и тва ли да те науча? -
Едното зъ продадеме,
другите зъ изхраниме!
- Любе Стояне, Стояне,
я си децата не давам,
сърцето си не развалям!
Я имам руба лефтерска,
я ще се, любе, пременя,
ти ще ме, любе, заведеш
на тая скъпа илия,
че ще се, любе, отрукаш:
"Скъпа-евтина робиня,
тук има булче за продан,
който се наем наеме,
да дойде да го откупи!"
Че се Димяна премени,
че са отишли, отишли
на тая скъпа илия.
Че се Стояна отрука:
- Скъпа-евтина робиня,
тук има булка за продан,
който се наем наеме,
да дойде да га откупи!
Наело ми се, наело
едно ми жълто еврейче,
той при Стояна отиде
и му парите наброи,
и си Димяна забера.
Тръгнали да ми отиват,
вървели и приказвали -
излели братче и сестра.
Още хи толко наброи,
че си я назад повърна,
децата да си отгледа.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019