* * *

Мъж продава жена си - 1

Никола Радка думаше:
- Задлъжнех, Радке, заборчнех,
петдесет и пет кесии,
петдесет, Радке, изплатих,
още пет ми оставаха,
не мога да ги изплатя.
Аз съм, Радке, намислил
да дадем едно от децата,
борчове да си изплатя.
Радка на Кольо продума:
- Не бива, Кольо, не става,
децата ако разделиш,
едно за друго милеят,
не можем да ги разделим.
Аз ще те, Кольо, науча
утре е бяла събота,
аз ще рано да стана
и ще се, Кольо, измия,
и ще се бело облека,
па ще ме, Кольо, откараш,
на Плевен на панаира.
Ти в панаира да идеш
и ще високо провикнеш:
"Тук има булче за продав!"
Там се ще търговци яват
и ще се за мен наддават,
оттам ще пари да вземеш,
да си борчове изплатиш.
Кольо си, Радка послуша,
заранта рано станали.
Радка се хубаво измила
и се във бяло облекла.
Кольо си биволи прега
и си на Плевен отива.
Край пазара кола пуснал
и е в пазара на влязъл,
и се високо провикнал:
- Тук има булка за продав!
Тежки са търговци дошли
и си Радка надавали,
едро я турче наддало,
за Радка крина златици.
Радка е с турче тръгнала,
той си я бързо попитал:
- Къде си, Радке, родена?
А тя му тихо казала:
- Мен ми са хора казали,
кога е било турско време,
мама я турци заклали,
а мен турци откарали
с моето братче невръстно.
Него са турци продали.
А той я бързо запитал:
- Брат ти имал ли е белег?
Радка му отговорила:
- На лява ръка белег има,
мама го е изгорила.
Той си е дрехата хвърлил
и тя му белег видела,
видела и заплакала,
разбрали, че са брат и сестра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019