* * *

Мъж продава жена си - 1

Заборчнял ми е Никола
от тези тежки борчове,
борчове, тежки вериги.
Никола Радки думаше:
- Либе ле, Радке, либе ле,
я си децата премени,
премени, та па натъкми,
та да ги либе закарам
на Плевен на голям пазар,
да си децата я продам,
борчове да си изплатя,
борчове тежки вергии.
Радка Николу продума:
- Недей децата продава!
Аз ще се либе пременя,
пременя още натъкмя,
мене ще на пазар закараш,
мен, Никола да продадеш,
борчове да си изплатиш.
Кога ми било сутринта,
Радка е рано ранила,
че си дворове измете,
деца си сладко целуна....,
За Плевен е Кольо замина,
Минало поле широко,
настала гора зелена.
Сред гора турчин срещнали.
Турчин Николу продума:
- Къде ходиш, гяурино,
с тази булка хубава?
Никола турчин продума:
- На Плевен пазар отивам,
та да си булката продам,
борчове да си изплатя.
Турчин Николу продума:
- Какво ще искаш за нея?
Никола турчин продума:
- Една ми крина жълтици
и шепа бешлин грошове.
Турчин жълтици извади
и ги Николу подаде.
Николу назад завърна
при своите мили дечица.
Турчин на Радка продума:
- Радке ле, булка хубава,
да идем да си починем
и сладки думи да кажем.
Радка турчину продума:
- Много съм грижна, жаловна,
че аз съм братец имала,
Него турци откараха
и той на тебе прилича.
Турчин на Радка продума:
- По какво мож го ти позна?
- Имаше белег на гърди.
Турчин си риза разтвори.
Радка му белег познала.
Жалко си Радка заплака
и си на турчин продума:
- Ти си ми моя мил братец.
Хайде у дома да идем
при Никола и децата.
И двама в къщи отишли.
Голяма радост настала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019