* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян, заправил,
заправил Стоян воденица,
ала му пари не стигат
воденица да си доправи
с дванайсет камъни.
Стоян на Руса думаше:
- Русо ле, младо невесто,
утре е света неделя,
утре рано да станеш,
бяло ти да се премениш
и по хубаво да се закичиш.
Ще идем, Русо, ще идем
на тоя пусти панаир,
дано те нейде продадем,
воденица да си донаправя.
Тръгнали, двама вървели,
достигнали поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Стоян на Руси думаше:
- Хайде си, Русо, да поседнем,
под тая сянка дебела,
под тая вода студена.
Седнали да си починат,
насреща иде турчина,
той на Стояна думаше:
- Добро утро, Стояне!
- Дал Бог добро, турчине!
- Къде си тръгнал, Стояне?
- Тръгнал съм, тръгнал, турчине,
на тоя пусти панаир,
дано си булче продадем,
воденица да си до направим
- Продай я на мене, Стояне!
- Халал да ти е, турчине!
Продал си Стоян булката
за една шепа жълтици.
Тръгнали турчин и Руса.
Турчин си Руса пита:
- Русо ле, млада невесто,
имаш ли нейде роднини?
- Имам си, имам, турчине,
един братец погубен
в турски ръце заробен.
Тогаз се турчин провикна:
- Прости ми, Боже, прости ми,
че аз съм си сестрица целунал,
от милост съм я прегърнал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019