* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян воденица
воденица да си направи
с дванайсет камъка
ала пари му не стигат.
Стоян си на Руса думаше:
- Русо ле, младо невесто,
утре е света неделя,
ти стани, Русо, по-рано,
чисто се бело премени,
по-хубаво се нагизди,
че ние, Русо, ще да идем
на този пусти панаир, -
дано те нейде продадем,
воденица да си направя
с дванайсет камъка,
защото ми пари не стигат.
Тръгнал ми Стоян, тръгнал ми
със тая Руса млада невеста.
Стигнал ми до тая сянка
и тая вода студена.
Отдолу идел турчина,
той на Стоян думаше:
- Къде си тръгнал, Стояне,
с тая Руса млада невеста?
- Тръганал съм, тръгнал, турчине,
булчето си аз да продам,
воденица аз да си направя.
- Продай ми я, продай, Стояне!
- Халал да ти е, турчино!
Продал си Стоян булчето
за една шепа жълтици.
Турчин си Руса попита:
- Нещичко ще те попитам -
имаш ли нейде роднини,
или си самичка на света?
Руса на турчин отговори:
- Имам си, имам, турчино,
един ми братец роден,
от турски ръце заробен.
Като чу турчин тез думи,
ах, че ясно се провикна:
- Прошка на моите грехове,
дето съм те аз купил,
дет съм те прегърнал,
от милост съм те целувал!
Те излезли брат и сестра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019