* * *

Мъж продава жена си - 1

Стоян се в кръчмата отби,
отби се Стоян, напи се.
Напи се Стоян, напи се,
кавул си с турци направи.
Кавул се кавулил млад Стоян
с млади турци еничери,
че ще воденица направи,
воденица с дванайсет камъни.
Ако воденица не направи,
главата да му отрежат,
булчето му в харем да вземат,
децата да му потурчат.
Заправи Стоян, заправи,
воденица с дванайсет камъни,
ала му парите не стигат
воденица да си доправи.
Чуди се Стоян, мае се,
откъде пари да вземе?
На-после Стоян намисли:
децата на панаир да заведе
децата да си продаде,
воденица да си направи.
В къщи си Стоян отиде,
Руска го на порти чакаше
и на Стоян продума:
- Либе ле Стояне, Стояне,
защо си либе грижовен,
грижовен си либе, тъжен?
Стоян на Руска продума:
- Либе ле Русе хубава,
знаеш ли, че съм се кавул кавулил
с млади турци еничери,
воденица да си направя,
воденица с дванайсет камъни.
Ако воденицата не направя,
главата да ми отрежат,
тебе в харем да вземат
и децата да ни потурчат.
Руска на Стоян продума:
- Либе ле, Стояне, Стояне,
либе първо венчило,
деца са малки, невръстни,
за деца малко пари ще вземеш
воденица да си доправиш,
воденица с дванайсет камъни
и децата да си отгледаш.
Рано ранила Руска,
рано ми в света неделя,
хубаво се Руска премени,
с венчална, Руса, премяна.
С децата се Руска сбогува,
па за панаира тръгнали.
Минали гора висока,
навлезли в поле широко.
Сред полето дърво високо,
под дървото бистър кладенец.
Стоян на Руска продума:
- Я седни либе да седнем
двама да си починем,
студена водица да пийнем,
че път далечен ще вървим
и ти ще се клета умориш.
Седнали, що са седнали.
Отдолу се турчин задава,
бял жребец язди,
при Стоян запира
и на Стоян продума:
- Къде гяурино,
с тази гяурка млада и хубава?
Стоян помълча па му продума:
- На панаира сме тръгнали
булчето да си продавам,
че съм се кавул кавулил
с млади турци еничери -
воденица да си направя,
воденица с дванайсет камъни.
Ако си воденица не направя,
главата да ми отрежат,
булчето ми в харем да вземат,
децата да ми потурчат.
Затова сме на панаира тръгнали,
булчето да си продавам,
че съм воденица заправил,
ала ми пари не стигат.
Турчин си Руска изгледа
па на Стоян продума:
- Колко си искаш за булчето,
булчето младо хубаво?
Стоян на турчин продума:
- Шепа ми жълти жълтици
и два дребен маргарит.
Турчин си пари извади
и на Стоян подаде,
Руска си на жребец метна
и той до нея седна.
Минали поле широко,
навлезли в гъста гора висока.
Турчин си Руска прегърна,
прегърна я, силно притисна,
притисна и страстно целуна,
сети се да я попита:
- Имаш ли, Руске, майка и баща, -
за тебе те да жалят;
имаш ли, Руске, брат и сестра, -
за тебе те да плачат?
Руска на турчин жално отговаря:
- Татко го турци вземаха,
майка ми турци в харем вземаха,
едничък братец аз имах -
и него го турци вземаха,
млад го еничер направиха.
Турчин си Руска попита:
- Можеш ли да го познаеш?
- Мога, на лява му ръка
в рамото голям белег има.
Когато бяхме мънички,
на пътя от пепел къщи правехме,
черно куче мина,
за лява ръка в рамо ухапа,
дълбоко му белег остави,
голяма рана направи.
И него го турци вземаха,
млад го еничер направиха.
Турчин си ръкав загъва
и рамо на Руска подава.
Руска се виком провикна:
- Братко ле, братко Иване
и ти си братко бил жив,
жив си бил, братко, и здрав!
Турчин се на Бога помоли:
- Прости ми, Боже, прости ми,
че си сестрата целунах!
Па се назад върнали.
Стоян пред извор стоеше
и към гората гледаше.
Турчин при Стоян запира
и на Стоян продума:
- Вземи си, Стояне, булчето,
вземи си, Стояне, парите
и кавул с турци не прави,
че с турци шега не бива.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019