* * *

Мъж продава жена си - 1

Намислил ми Стоян, намислил
воденичка да си направи,
воденичка със дванайсет камъни,
ала му пари не стигнали.
Чудил се Стоян маял се,
що да направи, да стори.
Най-подир Стоян решава
булчето да си продаде,
воденичка да си направи,
воденичка с дванайсет камъни.
Стоян на булче думаше:
- Утре е света неделя,
рано да ми станеш,
хубаво да се премениш,
на пазар ще те отведа,
дано те нейде продада,
воденичка да си направя,
воденичка още мелничка.
Като по пътя вървели,
насрещта турчин иде,
той на Стоян дума продума:
- Добра среща, българино,
къде водиш това булче хубаво?
Стоян на турчин говори:
- Тръгнал съм булче да продам,
да взема шепа жълтици
воденичка да си направя.
Дал му турчин шепа жълтици,
па си взел булче хубаво.
Той си булче силно прегърнал,
прегърнал още целунал.
Турчин на булче продума:
- Булче, младо та хубаво,
имаш ли нейде роднина?
- Аз си немам нийде никого,
само си имах едно братче
и турците него плениха.
Турчин си сестра познава
и се виком провикна:
- Прости ми, Боже, прости,
дето си сестра прегърнах,
прегърнах, още целунах!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019