* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян воденичка
със дванайсет камъка,
ала му пари не стигат
воденичка да си доправи.
Той си на булче говори:
- Булче ле, булче Петкано,
утре е света неделя,
и то по-рано да станеш,
хубаво да се облечеш
с хубава руба венчална,
че ще те, либе, заведа
на този пусти панаир,
дано те, либе, продада,
за една шепа жълтици
воденичка да си доправя
с дванайсет камъне.
Рано е Петкана станала
и хубаво се облекла,
и със Стояна тръгнала
на този пусти панаир.
Вървели, що са вървели,
настана поле широко
и в полето дърво високо,
а под него студен кладенец.
Те седнали да си починат.
Насреща турчин ми иде
и на Стоян си говори:
- Стояне, кюрук Стояне,
къде си повел таз булка?
А Стоян отговаря на турчин:
- Повел съм я да я продавам
за една шепа жълтици,
воденичка да си доправя.
Турчин Стояну говори:
- Ще ли ми я, Стояне, проддадеш,
давам ти капа жълтици.
Стоян на турчин говори:
- Давай ми, аго, жълтици,
вземи невеста Петкана.
Турчин Петкана поведе
и леко си я прегърна,
прегърна и я целуна.
- Нямаш ли, моме Петкано,
нямаш ли братец и сестра?
- Имам си, аго, мил братец,
на пътя как си играхме,
турци ми брата вземаха
и еничер направиха.
Тогаз се турчин досети,
Петкана силно прегърна.
- Прощавай, сестро, прощавай,
задето тебе целунах!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019