* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправи Стоян мелница,
модерна, много голяма,
с дванайсет камъка,
ала пари му не стигат
мелница да си изкара.
Чуди се Стояна,
мае се какво да стори,
да прави.
Най-после намисли:
Той има булче хубаво,
много работно,
него ще Стоян заложи,
него ще Стоян продаде,
него Стоян ще вземе,
мелницата да си изкара.
Стоян Богданка думаше:
- Зарана рано да станеш,
хубаво да се премениш,
хубаво да се нагиздиш,
ще на панаир да идем
в Троян града голяма.
Там ще се любе срещнем
с мои много другари.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
минали поле широко,
минали села големи.
Всичките хора гледали
и са си думи хортували:
- Блазе му, Боже, на Стояна,
че му е хубаво булчето.
Като са на панаир отишли,
там си ми Стоян откупи
едно ми черно циганче.
То си барабан биеше
и още по-силно викаше:
- Тук има булче за продан!
Всичките хора даваха,
даваха и наддаваха,
до сто-й-петдесе хиляди!
Отде ми за чу та дойде
един ми турски кехая.
Той ми Стояна думаше:
- Дай си, Стояне, палтото
парите да ти начета,
парите триста хиляди.
Турчин Богданка думаше:
- Нямаш ли, либе, никого?
Богданка турчин думаше:
- Турчино, друговерецо,
нямам си нийде никого,
аз съм клето сираче,
един си брат сал имах,
когато започна войната,
него турците вземаха,
вземаха и потурчиха.
Турчин Богданка думаше:
- Стига да видиш твоя брат,
можеш ли, Богданке, го позна?
Богданка турчин думаше:
- Ядно си помня мой брат,
когато бяхме мънички
и си с ножче играхме,
аз с ножче прободох
на дясната му ръчица
и там му белег остана.
Турчин си нищо не каза,
съблече риза копринена,
жално си турчин заплака:
- Аз съм, Богданке, твоя брат.
Даде и шепа жълтици
и на Богданка поръча:
- Кога му пари дотрябват,
на заем пари да вземе -
булчето да не си продава.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019