* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправи Стоян яхъри,
яхъри с дванайсет стаи,
пари му не достигнаха,
чуди се Стоян, мае се
де пари на заем да вземе,
яхъри да си изкара.
Че реши Стоян, че реши
булката да си продаде,
булката Димка хубава
на тия мръсни читаци.
Стоян на Димка думаше:
- Димке ле, либе хубаво,
че ще отидем, Димке ле,
на Чирпанския панаир
за в къщи да си пазарим.
Нали се Димка досети
в другата стая отиде,
викнала, че заплакала:
- Боже ле, Боже миличък,
защо ме, Боже, наказа
от малка тегло да тегля,
двенки си деца създадох,
със тях си живот зарадвах,
а сега да ги оставя
без майчина им закрила!...
Станала е рано в петък,
хубаво се пременила
и при децата си отишла,
силно си деца прегръща,
прегръща и ги целува
и майчински им говори:
- Дечица мили мамини,
растете да порастете,
майка си навред търсете,
от турци да я отървете.
Баща ви селски болярин,
болярин и чорбаджия,
за пари ще ме продаде
на тези турци изедници,
вази без майка оставя!...
Димка и Стоян двамата
в петък рано станали,
за Чирпан града тръгнали,
Като по пътя вървяха
Стоян на Димка думаше:
- Димке ле булка хубава,
решил съм да те продавам
за шепа жълти жълтици,
яхъри да си изкарам,
имане да си прибера.
Димка му нищо не рече,
вървеше Димка, мълчеше
и дребни сълзи ронеше.
Нагоре очи вдигнала -
отсреща турци идеха.
Като Стояна срещнаха,
срещнаха и поздравиха.
- Аларо олсун, Стояне,
дека де, джанъм, отиваш
с тая бяла гяурка.
- Вий турци, вий аркадаши,
отивам да я продавам
на Чирпанския панаир.
Турчин му очи светнаха
и на Стояна думаше:
- Много ли пари ще искаш
за тая бяла българка.
А Стоян им отговаряше:
Сал една шепа жълтици,
толкоз ми е нужно на мене
яхъри да си завърша.
Турчин жълтици извади
и на Стояна подаде.
Димка си жално заплака
и си с турчин тръгнала.
Като през гора вървяха,
турчин си Димка прегърна,
прегърна и я целуна
и си на Димка думаше:
- Димке ле, бяла кадъно,
ти вече моя ще бъдеш.
Я кажи, Димке, я кажи,
отде си и на къде си,
имаш ли майка и баща,
имаш ли братец и сестра.
Димка на турчин думаше:
- Аз нямам майка, ни баща,
аз нямам братец, ни сестрица.
Когато беше бозгуна,
майка ми като бягала
с мене и с брата ми,
че я турците стигнали
и те ми брата вземали,
моето братче Иванчо.
Дълги години плакала,
сина си Ивана търсила,
търсила не намерила.
Турчин на Димка думаше:
- Димке ле, бяла българко,
ако си видиш братчето,
можеш ли да го познаеш?
Димка на турчин думаше:
- Аз ще си брата позная,
че ми е брата най-личен
с голям нишан на гърди.
Когато бяхме мънички,
в гермята копаехме,
аз си брата ударих
с една остра мотика,
голям му нишан направих.
Едва се турчин сдържаше
и дребни сълзи зарони,
силно си сестра прегърна,
прегърна и я целуна
и към небето погледна.
- Прости ми, Боже, прости ми,
дето си сестра прегръщах,
прегръщах и я целувах
с мъжки чувства на сърце.
Димке ле, мила сестрице,
Димке ле, мила майчице,
цели ми двайсет години
както не сме се виждали.
Голям си късмет имаме
двамата да се намерим,
двамата брат и сестрица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019