* * *

Мъж продава жена си - 1

Ай ти, Кольо, сирак Кольо!
Сакал Кольо да се женит,
пара немат ни цървена,
аспра немат ни полвница.
Си си уми сирак Кольо
как да чинит, как да прави,
пусто хазно си довърши.
Ка отиде град Солуна,
солунските и чаршии
чифутите, сарафите,
заборчи се сирак Кольо
на шест места по хиляда,
на десето по стотина,
по стотина кара-гроша.
На събота сватба чини,
неделята донесуйет,
донесуйет невестата.
Понеделник му стигна'е
чифутите, сарафите:
- Донеси ни, Кольо, наша стока
на шест места по хиляда,
на десето по стотина,
по стотина кара-гроша!
Си се уми сирак Кольо,
пара немат ни цървена,
отговори сирак Кольо:
- Бре невесто Кольовице!
Промени се, наружи се
кай невеста що си дошла,
кье т' извадам град Солуна
да ти личам, да ти продам,
да платим на чифутите.
Си я фати за ръкана,
си я носит на град Солуна,
да ми тури три телали,
да ми личи по Солуна,
по Солуна и чаршии.
Мили Боже, сполай тебе!
Кай излезе баздригянче:
- Ай ти, Кольо, сирак Кольо,
Даль продаваш невестата?
- Е продавам, цена сакам
на шест места по хиляда,
на десето по стотина,
по стотина кара-гроша.
Кай извади кемер кесе,
да му броит дробно хазно,
не стигна'е четирдесет,
четирдесет кара-гроша.
Мили Боже, сполай тебе!
Дека стигна кир Маноли:
- Ай ти, Кольо, сирак Кольо,
Даль продаваш невестата,
невестата вересия?
Кай извади кемер кесе,
да му броит дробно хазно,
на шест места по хиляда,
на десето по стотина,
по стотина кара-гроша.
Си е фати за ръката,
си е носи под Солуна,
солунските и чаири,
чаирите, чардиите.
Ка покани и попови,
и попови и владици
да се венчат со невеста.
Дека стигна диво пиле,
му кондиса връф чадърот,
песна пеит гласовита,
гласовита, жальовита:
- Дек' се чуло-видело
брат и сестра да се вземит!
Ка' е чуло кир Манолче:
- Бре невесто Кольовице!
Дали имаш некой брате?
- Я си има едно брате,
що го викат кир Манолче.
Десна ръка белег носит,
белег носит до шест пръсти;
от малечки сме отделени
и от майка, и от татко.
Отговори кир Манолче:
- Бре невесто Кольовице,
пресегни ми десна чизма!
Ка пресегна десна чизма,
на истина белег носит,
белег носит до шест пръсти.
С' изпозна'е брат и сестра,
се грабна'е, с' целива'е.
Отговори кир Манолче:
- Ай ти, Кольо, сирак Кольо,
на ти, Кольо, невестата,
халал тебе мое хазно.
И му даде още триста,
още триста кара-гроша:
- На, Елено, моя сестро,
да си ядиш, моя сестро,
дури жива да ми бидеш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019