* * *

Мъж продава жена си - 1

Заборчля Стоян, задлъжня
петдесет и пет кесии
на кунинските чифути,
чифути пусти евреи.
Няма со що да се отплати,
и си дал млада Стоянка,
продал я млада робиня
Стоянка милно плачеше,
като плачеше думаше:
"Много ми й мило и жално
за мойте мили дечица;
родени, не отгледани,
едното викат Петкане,
другото викат Йоване."
Като плачеше думаше:
"Божне ле, мили Господи,
не е ли язък за мене,
като ща аз да остава
моите мъжки дечица. -
Растете, деца, растете,
тежки търговци станете,
добри си коне купете,
та майка си вземете."
Сбъднала са й молбата.
Расле децата порасле,
тежки търговци станале,
добри си коне купиле,
па са си двама тръгнали.
Та са си отишли, отишли
в Кунино града голяма,
като из пътя вървели,
край чешмата си минали,
там са си тийе видяле,
видяле млада робиня,
че си водица налива.
Тийе при чешма дойдоха,
и си водица искаха
от тая млада робиня.
Тя им стовната подаде,
да си се вода напият,
и като им я подаде,
тя си ми горко заплака,
а тийе си я питаха:
"Че защо плачеш и жалиш,
и жалиш, млада робиньо?"
А тя им тихо думаше:
"Като идехте из пътят,
не видяхте ли двоица,
двоица млади юнаци, -
единът викат Петкане,
другият викат Йоване."
А тийе си и думаха:
"Като идехме из пътят,
видяхме твойте синове,
под тая бука зелена
легнали един до други,
легнали млади умреле."
Стоянка тогаз заплака
заплака още по-горко.
Тийе я зеле за ръце,
и я завели, завели,
при кунинските евреи,
и откупиле майка си
от тийе пусти чифути.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019