* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян, заправил,
воденицата си направил
със дванайсет камъка,
ала му пари не стигат.
Стоян на Руса думаше:
- Русо ле, млада невесто,
утре е света неделя.
Стани ми рано, по-рано,
че хубаво се премени,
че ще идем, Русо льо,
на тоя пусти панаир.
Дано те негде продадем
воденица да си изкарам.
Рано ми Руса станала,
та се хубаво премени,
че ми са двама тръгнали.
Минали гора зелена,
настали поле широко,
сред поле - дърво високо,
под дърво - бистро изворче.
Седнали да си починат.
Отдолу иде турчина,
той на Стояна думаше:
- Къде си тръгнал, Стояне,
с таз руса, млада невеста?
- Тръгнал съм, турчине, тръгнал
дано си булка продадем
воденица да си изкарам.
- Продай я на мене, Стояне!
- Халал да ти е турчине!
- Продал си Стоян булката
за един шиник жълтици
и за два бели бешлици.
Тръгнали турчин и Руса,
турчин на Руса думаше:
- Русо ле, млада невесто,
имаш ли негде роднини?
- Имам си, турчине, имам
едничък братец поробен.
- Ако си братец видиш,
ще ли го познаеш?
- На гърди с белег от куче,
от куче ухапан.
Турчин се високо провикнал:
- О, прости ми, Боже, грехове,
дет' съм си сестра прегърнал,
и страстно съм я целунал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019