* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян воденица
с дванайсет камъка,
ала му пари не стигат,
воденица да си направи.
Стоян на булче си думаше:
- Райно ле, булче хубаво,
утре е света неделя,
стани ми рано преди зори,
хубаво ми се, Райно премени,
па на панаир ще идеме.
Дано те, Райно продадем,
воденица да си направя,
с дванайсет камъка.
Стана ми, Райна в неделя,
хубаво се Райна премени
и на Стоян думаше:
- Хайде, либе, Стояне,
на панаир да идеме.
Като ми из пътя тръгнали,
вървели, що са вървели,
настъпи гора широка.
Стоян на булче думаше:
- Райно ле, млада невесто,
я седни да си починем
под тая сенка дебела.
Като ми седнали да почиват,
отдолу идва турчина
и на турски говори:
- Помага Бог!
А бре, Стояне, къде си повел,
тая булка хубава?
- На панаир съм я повел, турчине,
дано я продадем,
воденица съм заправил,
воденица с дванайсет камъка,
ала ми пари не стигат.
Турчин на Стоян думаше:
- Аз ще ти булчето купя,
Колко пари ще ми вземеш?
Стоян си Райна продаде,
за девет шепи жълтици и се назад върна.
Турчин и Райна на панаир тръгнаха,
турчин си Райна прегърна
и я в уста целуна.
Като из пътя вървяха,
турчин на Райна думаше:
- Райно ле, млада невесто,
имаш ли майка и баща,
братец и сестра?
- Имах си един братец,
ала в турски ръце попадна и се не върна.
Тогава се турчин ясно провикна:
- Прости ми, Боже, грехове,
дето съм си сестра прегърнал,
и от радост в уста целунал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019