* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправи Стоян, направи,
воденица да си направи
със дванайсет камика,
ала му пари не стигат.
Стоян на Руса продума:
- Русо ле, млада невясто,
на голям пазар да идем,
дано те, Русо, аз продам,
воденица да си изкарам
със дванайсет камика,
ала ми пари не стигат.
Сутрин са рано станали
и си на пазар тръгнали,
насреща иде турчина
и си на Стоян продума:
- Добро ти утро, пътнико,
къде отиваш, пътнико,
с таз руса млада невяста?
- Тръгнал съм, тръгнал, турчине,
с таз руса млада невяста
дано я негде аз продам,
воденица да си изкарам
със дванайсет камика,
ала ми пари не стигат.
- Колко я даваш, пътнико?
- Давам я, давам, турчине,
за една шепа жълтици
и тия бели десници.
Турчин си Руса прегърна,
прегърна още целувна
и си на Руса продума:
- Русо ле, млада невясто,
имаш ли нейде роднина?
- Имам си, имам, турчине,
един си братец погубен,
във турски ръце заробен.
Тогаз се турчин провикна:
- Прости ми, Боже, грехове,
дето сестра си съм целувнал,
от милост съм я прегърнал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019