* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян, заправил
воденица да си направи
със дванайсет камъка,
ала му пари не стигат.
Стоян на Рада думаше:
- Русо ле, младо, невесто,
утре е света неделя.
Стани ми рано, по-рано,
чисто се бело премени,
по-хубаво се накичи,
че ние, Русо, ще идем
на този пусти панаир,
дано те някъде продам,
воденица да си направя.
Тръгнал ми, Стоян тръгнал ми,
с тази руса невяста,
по това поле широко.
Седнал ми, Стоян седнал ми,
до едно дърво високо.
Под тази сянка дебела,
до тази вода студена.
отдолу турчинът иде,
и си на Стоян думаше:
- Ах, добро утро, Стояне!
- Дал ти Бог добро турчине!
Къде си ми тръгнал Стояне,
с тази руса млада невеста?
- Тръгнал съм, тръгнал, турчине,
дано си булка продам,
воденица да си направя.
- Продай я на мене, Стояне!
- Халал да ти й, турчине!
Продал си Стоян булката
за една шепа жълтици,
и за бели бешлъци.
Турчин си Руса попита:
- Русо ле, млада невясто,
имаш ли някъде роднина?
Имам си, имам турчине,
един ми братец изгубен,
в турски ръце поробен.
Турчин се ясно провикна:
- О, прости ми, Боже, греховете,
че съм сестра си целунал,
мило съм я прегърнал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019