* * *

Мъж продава жена си - 1

Стоян на Станка думаше:
- Заборчнях, Станке, задлъжнях
петдесет и пет хиляди;
петдесет имам, ще ги дам,
петях си нямам да ги дам.
Да си продадем децата,
децата, двата близнака,
Иванчо и Марийка двамата.
Станка Стояне думаше:
- Стояне, либе Стояне,
децата пари не струват,
едно за друго милеят.
Днес сряда, утре четвъртък,
във петък, либе, сър-пазар.
Направи, либе, колата,
колата с канатите,
че ме на кола покачи,
че ме на пазар закарай,
във узун дълга чаршия,
че се изясно провикни:
"Яла ни, черна робиня,
скъпа за продаване,
евтина за купуване,
който си няма, да купи,
който си има, да гледа!"
Отдолу иде еврейче,
послало жълта махрама,
чело е пари, начело.
Станка се Богу молеше:
"Дано му пари не стигнат!"
Една пара му не стигна,
пара пазарлък развали...
Той се пак провикна:
- Ела ни, черна робиня,
скъпа за продаване,
евтина за купуване,
който си няма, да купи,
който си има, да гледа!
Отдолу иде бакалче,
послало е бяла махрама,
чело е пари, начело,
всичките му пари стигнаха,
стигнаха и артисаха.
Стоян се назад повърна.
Бакалче Станка попита
има ли братче, сестриче.
Станка бакалче продума:
- Аз нямам братец, ни сестра;
кога бозгуня станало,
майка ни била мащеха,
братец на пътя хвърлила.
Търговче Станка думаше:
- Ако си видиш братчето,
можеш ли да го познаеш?
Станка търговче думаше:
- Братче ми белег имаше,
личен ми белег на гърди.
Търговче белег показа.
Станка ми белег познала
и тогаз са се разбрали,
че ми са братец и сестра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019