* * *

Мъж продава жена си - 1

Мислил ми Стоян, намислил
воденица да си направи
със дванадесет камъка,
та па му пари не стигат
воденица да си доправи
със дванадесет камъка.
Па си е Стоян помислил
да си булчето продаде
за една крина жълтици,
воденица да си доправи.
Стоян на булче продума:
- Русено, булче хубава,
я стани в петък по-рано,
във петък според събота,
главата да си умиеш,
извади най-баш премяна,
па се хубаво премени,
дваж по-хубаво забради,
ще впрегнем кола железни
и тези брези биволе,
че що на панаир да идем,
на този турски панаир.
Русена нищо не рече,
дребни си сълзи пророни
и стана в петък по-рано,
във петък според събота,
па си й главата умила,
отвори нови сандъци,
па се хубаво премени,
дваж по-хубаво забради,
впрегнале кола железни
и тези брези биволи,
булче на кола качиле,
па си тръгнале, вървеле,
минали гора зелена,
настале поле широко,
сред поле дърво високо
и под дървото кладенец.
Седнале да си починат,
студена вода да пият.
Насреща иде търговче,
търговче, баш еничерче,
па е при Стоян отишло,
та па си Стоян попита:
- Продаваш ли си булчето?
Стоян си булче продаде
за една крина жълтици,
воденица да си доправи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019