* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян, заправил,
воденица да си направи,
ала му пари не стигат
воденица да си донаправи.
Чуди се и мае Стоян,
какво да прави, да стори;
най-после Стоян намисли
булчето да си продаде,
воденица да си направи.
Стоян на булче думаше:
- Любе Русанке, Русанке,
утре е света неделя,
ти стани любе по-рано,
китно се бяло премени,
по-хубаво закичи,
че ще идем да идем
на този пусти панаир.
Станали та са тръгнали,
вървели, що са вървели
и са на пътя турчин срещнали.
Турчин на Стоян думаше:
- Де си ми тръгнал Стояне,
с тази млада невеста?
- Тръгнал съм тръгнал турчине,
булчето да си продада,
че ми парите не стигат
воденица да си доправя.
- Я дай я на мен Стояне!
- Халал да ти е турчине!
Продал си Стоян булчето
за една шепа жълтици.
Турчин Русанка думаше:
- Любе, Русанке, Русанке,
имаш ли нейде някого?
- Имам си имам турчине,
един ми братец по-голям,
но ми го турци вземаха,
вземаха и го потурчиха.
Тогаз се турчин провикна:
- Прости ми Боже, грехове,
дето съм сестра си прегърнал,
прегърнал още целунал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019