* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян заправил
воденица да си направи
с дванайсет камъка,
ала му пари не стигат.
Стоян на Руса думаше:
- Русо ле, младо невесто,
утре е света неделя
ти стани, Русо, по-рано,
чисто се ти премени
и по-хубаво нагизди,
че ний ще, Русо, да идем
на този пусти панаир, -
дано те негде продадем,
воденица да си направя
с двадесет камъка,
защото ми пари не стигат.
Тръгнал ми Стоян, тръгнал ми
с тая Руса, млада невеста
стигнал ми до тая сянка
и тая вода студена.
отдолу идел турчина,
той на Стоян думаше:
- Добро ти уоро, Стояне,
къде си тръгнал, Стояне,
с тая Руса, млада невеста.
- Тръгнал съм, тръгнал турчине,
булчето да си аз продам
воденица да си направя.
- Продай ми я Стояне!
- Халал да ти е, турчино!
Продал си Стоян булчето
за една шепа жълтици.
Турчин си Руса попита:
- Имаш ли негде роднини
или си самичка на света?
Руса на турчин отговори:
- Имам си имам турчино,
един ми братец народен
от турци ръце заробен.
Като чу турчин тези думи
ах, че се ясно провикна:
- Прошка на моите грехове,
дет съм сестра си прегърнал,
от милост съм я церунал,
те излезли брат и сестра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019