Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян, заправил
воденица да си направи,
воденица с дванайсет камъка,
ала парите му не стигат
воденица да си изкара.
Чуди се Стоян, мае се,
откъде пари да вземе,
воденица да си изкара.
Най-сетне Стоян намислил,
че има булче хубаво,
че има конче хранено.
Булчето да си продаде,
воденица де си изкара.
Стоян Марийка думаше:
- Марийке, пръвна пръвнино,
да станеш рано в понеделник,
хубаво да се премениш,
че ще да идем, Марийке,
на този пусти панаир.
Аз ще те тебе да продам,
воденица да си изкарам.
Станали рано в понеделник,
хубаво се Марийка премени
и са на пазара отишли.
Стоян се изясно провикна:
- Слушайте, хора селяни,
булчето си продавам,
булчето, още кончето.
Отде е зачул арапин,
арапин, черен манафин,
той си при Стоян отиде
и му парите броеше.
Марийка си ръце кършеше
и се на Бога молеше,
дано му пари не стигнат.
Че му парите не стигнаха,
че се Марийка отървала
от този черен манафин.
Отдолу иде млад турчин,
той при Стояна отиде
и му парите преброи,
и си Марийка отвзема,
и я на конче покачи.
Като из пътя вървели,
турчин Марийка думаше:
- Марийке, бяла българко,
нямаш ли нийде никого,
за тебе, Марийке, да жали?
Марийка дума турчина:
- Аз имам майка и баща,
и един братец на света.
Когато ни турци гониха,
братчето ми беше мъничко,
мъничко на една година.
Майка ми братче захвърли
да може леко да бяга.
И не знам до днес къде е,
живо ли е, или не.
Турчин Марийка думаше:
- Знайш ли, Марийке, помниш ли,
да е имал белег някъде.
- Зная го, още помня го,
в лявата страна, в ръката.
Турчин си ръкав запретна
и си белега показа.
Марийка си братче познала.
Турчин се изясно провикна:
- Прости ми, Боже, прости ми,
дето сестра си прегърнах,
прегърнах, още целунах!

 


Карапелит, Добричко (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019