|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мъж продава жена си - 1
Заправил Стоян, направил,
голяма къща висока,
висока - дорт дуварлия,
широка - дорт кюшелия,
с дванадесте одаи,
с четиридесте пенжуръе,
на пенжуръето - тасове,
на тасовете - синжире,
на синжирето - гълъбье.
Кога синжирето дръпнеха,
та тасовете дръннеха
и гълъбьето гукнеха,
пък Стояну му се правеше,
че идат борча да искат, -
оти си Стоян заборчня,
заборчня Стоян задлъжня,
хиляди четиридесете,
четиридесте и четири.
Та си продаде, заложи,
от Дунав девекь милъкюве,
девекь милъкюве чифлици,
пак му парите не стигат,
борчове да си изплати.
Той на майка си думаше:
- Мале ле, мила майчо ле,
задлъжнях мале, заборчнях,
хиляди четиридесте,
пък немам какво да продам,
борчовете си да платя,
какво да сторя, направям -
къщата ли да продам,
ли моите лиси биволи?
- Къщата, синко, ти трябва,
децата да си изгледаш,
биволите ше ти потрябват,
децата да си изхраниш,
току си продай булчето,
булчето пахъ ще стори,
борчове да си изплатиш!
Стоян булче си думаше:
- Булче Еленко, Еленко,
стани се булче премени,
с твойта герджик премяна,
че на панагир ще подем!
Кя стана булка Еленка,
кя стана, та се премени,
премени, та се пребели.
Той си я Стоян заведе
на Стамболските пазаря,
три пъте Стоян извика:
- Сатъром, булка Еленка,
сатъром и я продавам!
Та е излязло, излязло,
едно ми младо еврейче,
то на Стояна думаше:
- Ми колко хи е пахата?
- Пахата хи е, търговче,
хиляди и четири,
четиридесет и четири!
еврейче дума Стояну:
- Свали, Стояне, хабата,
свали я, та я постели,
парите да ти наброя!
И Стоян свали хабата,
та му парите наброи -
хиляди и четири.
Еврейче забра Еленка.
Като вървяли, вървяли,
Еленка дума търговче:
- Търговче, младо еврейче,
отде си и откъдя си?
Еврейче дума Еленки:
- Я не съм младо еврейче,
еми съм чисто българче, -
когато било страшното,
страшното и комитското,
кога българе колили,
моята майка бягала,
та ме в гората фърлила.
Оттам евреи минали,
минали и ме вземали,
вземали и отгледали -
оттам съм жълто еврейче!
Еленка дума еврейче:
- Я имам братец Стояна,
дето го майка фърлила,
мене за ръка държала, -
та ще си мойто братленце.
Той на Еленка думаше:
- Булко, Еленко, Еленко,
да видиш, познаваш ли си го?
Калово, Малкотърновско (Стамов 2007, с. 219).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2019
|