* * *

Мъж продава жена си - 1

Тръгнали ми са, тръгнали
селянки от село голямо,
селянки бегликчии,
бегликът да си съберат.
Вземаха, кому, вземаха,
кому пет, кому петдесет,
а на Никола петстотин,
петстотин хазагрошове.
Никола дума чичо си:
- Чичо ле, чичо Никола,
като си чичо селски кмет,
ти знаеш чичо, ти знаеш,
защо ми вземат толкова,
толкова хазагрошове.
Аз нямам нийде нищичко
само си имам чичо ле,
една ми крава ялова
и една овца щерица.
И булката мий хубава,
хубава, ама бездетна,
отде да взема да платя.
Чичо Никола думаше:
- Никола, момче братово,
и това ли да те науча -
днес петък, утре събота,
в други ден света неделя.
Ти стани рано в понеделник,
покарай крава и овца,
поведи булка хубава,
пък ги на пазар заведи,
на пазар, на баш панаир.
Там стока да си продадеш,
беглика да си изплатиш.
Кат чу Никола тея думи
то му се жално нажали
наведе глава надолу,
пророни сълзи до земя,
пък си у тях отиде.
Мина петък, събота
дошла е света неделя.
Той рано рани в понеделник
и на невяста думаше:
- Я се невесто премени
с венчалната премяна,
че щем на пазар да идем,
на пазар на панаир.
Та се невяста премени,
пък си тръгнали отишли;
като на пазар пристигнали
там се Никола провикна:
- Яла ми стока за продан,
евтино е за продан,
скъпо за купуване.
Отдолу иде търговче,
търговче, черно циганче.
То на Никола думаше:
- Я кажи, кардаш, я кажи,
колко си даваш стоката?
Никола дума търговче:
- Мене мий скъпа стоката -
петдесет и пет хиляди.
Колкото иска Никола,
толкова търговче не даде.
Три дни си пазар водили,
три дни и три нощи,
не могли да го направят
и си търговче отиде.
Ей, че си иде търговче,
търговче, бяло българче,
то на Никола думаше:
- Я кажи, кардаш, я кажи,
колко си даваш стоката?
Колкото иска Никола,
търговче два пъти
и си стоката откупи
и си я у тях заведе
и на невяста думаше:
- Невясто булка хубава,
я баща, я пък майчица,
я братец, я пък сестрица,
да те невесто откупя,
в чужди ръце да не ходиш.
Невеста дума търговче:
- Tърговче, бяло българче,
нямам си нийде никого,
само си имам мил братец,
но не го зная къде е.
Когато бяхме мънички,
двамата в пътя играехме;
сив сокол се сви отгоре
та го клъвна по главата,
на лявата страна, зад ухото.
Той си свали шапката
и си нишана показа.
Излезли братец и сестрица
и се двамката прегърнали,
прегърнали и целунали
и жално мило заплакали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019