* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян, заправил,
воденица с дванайсе камъка.
Правил я Стоян, правил я,
ала му пари не стигат,
воденица да си доправи,
воденица с дванайсе камъка.
Чуди се Стоян, мае се,
какво да прави, да стори,
воденица да си доправи,
воденица с дванайсе камъка.
Най-подир Стоян намисли,
булчето да си продаде,
по тия пусти панаири,
за една шепа жълтици,
воденица да си доправи,
воденица с дванайсе камъка.
Вечерта в къщи отива
И си на Руса думаше:
- "Русо ле, млада невесто,
Русо ле, булче хубаво,
утре е света неделя,
по-рано, Русо, да станеш,
във бяло да се премениш,
ще идем, Русо, ще идем
по тия пусти панаири,
дано те нейде продадем
за една шепа жълтици.
Воденица да си доправя,
воденица с дванайсе камъка.
Тръгнали рано сутринта,
вървяли, що са вървяли,
стигнали поле широко,
сред поле дърво
под дърво бистър кладенец,
седнали да си починат.
Отдолу иде един турчин.
Турчин на Стоян думаше:
- Добра ти среща, Стояне!
- Дал ти Бог добро турчине!
- Къде си тръгнал, Стояне,
из това поле широко
с това булче хубаво?
- Тръгнал, съм турчине, тръгнал,
по тия пусти панаири,
дано си булче продадем
за една шепа жълтици,
воденица да си доправя,
воденица с дванайсе камъка.
- Ето ти шепа жълтици,
дай ми я на мен, Стояне!
- Халал да ти е, турчине!
Стоян се назад повърна
турчин си Руса поведе
и си на Руса думаше:
- Русо ле, млада невеста,
Русо ле, булче хубава,
имаш ли майка и баща?
- Баща ми в турско загина,
майка ми от мъка почина.
Един си братец имах,
него са турци пленили.
Турчин на Руса думаше:
- Ако си видиш братчето
можеш ли да го познаеш?
Руса на турчин думаше:
- Аз ще си братче позная
по личен белег на чело.
Турчин си чело показа.
Руса си братче познала,
двамата са се прегърнали
и жално-милно заплакали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019