* * *

Мъж продава жена си - 1

Заловил се е Стоян да прави,
воденица да си направи
със дванадесет ми камъка.
Ала пари му не стигат
Стоян на Руса думаше:
- Русо ле, млада невясто,
утре е света неделя,
стани ми рано зарана,
чисто се бяло премени,
по хубаво се накичи.
Че ние, Русо, ще идем
на тоя пусти панаир,
дано те негде продам,
воденица да си направя.
Вървял ми Стоян, що вървял
с тая ми Руса млада невяста,
на тоя пусти панаир,
дано я негде продаде.
Насреща иде турчин
и си на Стояна думаше:
- Ах, добро утро, Стояне,
де си ми тръгнал, Стояне,
с тая ми млада невяста?
Стоян си на турчин отвръща:
- Тръгнал съм, тръгнал турчине,
дано си булче продам,
воденица да си направя.
Турчин на Стоян пак дума:
- Продай я на мен, Стояне!
- Халал да ти е турчине!
Продал си Стоян булчето
за една шепа жълтици
и една шепа бели бешлици.
Турчин си Руса попита:
- Русо ле, млада невясто,
имаш ли негде роднини?
- Имам си, имам, турчине,
един ми братец загубен
във турски ръце поробен.
Турчин на Руска пак дума:
- Можеш ли си братец ти позна?
- Мога си мога, турчине, по белега
на рамото, на лявото, белег
от турска сабя направен.
Турчин се ясно провикна:
- Опрости ми, Боже, грехове,
че съм си сестра намерил,
от милост съм я прегърнал,
от сърце съм я целунал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019