|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мъж продава жена си - 1
Никола Радка думаше:
- Заборчнях, Радке, задължнях
петдесет и пет хиляди,
петте, Радке, начетох
и още петдесет остават,
да длъжня Радке да давам.
Чудя се, Радке, мая се,
как да си борча изплатя.
Мислих си, Радке, намислих
да продам, Радке, децата,
децата са, Радке, глупави,
едно за друго милеят.
Биволите, Радке, да продам,
а миволи ми борча не плащат.
Радка Николчо думаше:
- Днеска е сряда, Никола,
утре е, холан, четвъртък.
Я впрегни руси биволи,
мене на кола възкачи,
че ме на пазара изведи,
че се Никола провикна:
- Тук има булка за продан,
не е за малко за много.
Излеязло е едно еврейче
дано си Радка откупи,
че му е пари начело,
пари му недостигнали.
Отгоре иде търговче,
отгоре иде търговче,
търговче, младо бакалче,
право при кола отива,
че му пари начело,
с шепа жълти жълтици,
за кило бели бешлици,
че то си Радка откупи,
откупи и я поведе.
Вървели, що са вървели,
седнали да си починат,
търговче Радка попита:
- Откъде си, Радке, разправи?
Радка търговче продума:
- Аз съм оттука, търговче
мурабе като е станало,
майка ми като й бягала,
мене на пътя хвърлила
чужди хора найдили
в чужди съм ръце порасла.
Търговче Радка продума:
- Аз имам сестра хвърлена,
на тебе тя много мяза, -
с нишан на лява ръка.
Оттам се двама узнали,
че излизат брат и сестрица.
Илаков рът, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2019
|