* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян воденица,
парите не му стигнали
воденица да си доправи.
Най-после Стоян намислил
булката да си продаде,
воденица да си доправи.
Стоян Марика продума:
- Марике, първо ми либе,
утре е света неделя,
да станеш рано в неделя,
равни дворове д' изметеш
и столове да наредиш,
косата да си изрешеш,
венчални дрехи облечеш, -
кье идем, мъри, кье идем
на тове пусти 'панагир,
там ще те, мъри, продая
за една шепа жълтици,
воденица да си доправя.
Какво е Стоян заръчал,
всичко е Марика свършила.
Станала рану в неделя,
равни е двори омела
и столове наредила,
косата си изрешала,
венчални дрехи облекла.
Па са си двама тръгнали
на тове пусти панагир;
ходили, що са ходили,
на пътя срещат турчина.
Турчин си Стоян попита:
- Къде кье ходиш, Стояне,
с твойто булче Марика?
Стоян турчина продума:
- Ще идем, турчин, ще идем
на тове пусти панагир,
там ще си булка продая
за една шепа жълтици, -
воденица да си доправя.
Турчин на Стоян думаше:
- Я на ти, Стоян, жълтици,
аз ще я взема булката.
Взема си Стоян жълтици,
та си булката продаде.
Турчин Марика закара
и га е сладко целунал,
и почна турчин да пита:
- Имаш ли, Марике, ти брате,
брате, Марике, ил сестри?
Марика турчин продума:
- Имах си, турчин, имах си
сал едно братче самичко.
Турчин Марика попита:
- Имаше ли, мъри, имаше
некакви знаци по глава?
Марика турчин продума:
- Имаше, турчин, имаше, -
три златни влакна на глава.
Извади турчин калпака,
видя Марика косата -
три златни влакна на глава.
Турчин си жално заплака
и на Марика продума:
- Прости ми, мила сестричко,
дето те тебе целунах!
Ще идем, мъри, ще идем
при твойто либе Стоянчо.
Тръгнали двама, отишли,
Стоян си турчин продума:
- Я на ти, Стояне, булката,
и на ти шепа жълтици!
Тая ми не е моя булка,
но е моята сестричка -
вземи си, Стоян, булката!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019