* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян, мале ле,
заправил къща голяма,
голяма, та чардаклия,
широка, дорт-кюшелия,
със дванадесте одаи
и с тринайсте пенджури,
на пенджурете джамове,
на джамовете шинжире,
на шинжирето - гълъбя,
кога гълъбя хвръкнеха
и шинжирето тропнеха.
Стоян майци си думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
сега си къща направих,
каквато ни сърце искаше.
Майка му тихом говори:
- Сину Стояне, Стояне,
снощи надолу отидох,
надолу по дюкянето,
хората думат за тебе,
жените по хоратите,
мъжето по дюкянето,
тежка вергия туряха,
кому по двеста, по триста,
на тебе, сину, хиляда.
Бър един нищо не рече,
уйко ти Тодор отрече:
Хвърлите му още хиляда,
хиляда и пекьстотини,
че има булка хубава
и има къща голяма.
И Стоян нищо не рече,
ми у дома си отиде.
Като го булче посрещна
и на Стояна продума:
- Любе Стояне, Стояне,
ти ми се гледаш кахърен,
кахърен и касаветен.
Стоян на Станка думаше:
- Станче ле първо венчило,
тежка ни вергия хвърлиха
До три хиляди петстотин.
Станка му тихом говори:
- Любе Стояне, Стояне,
недей се, любе, кахъри,
имаме уйгун биволи,
ще си биволи продадем
да си вергия платиме.
Майка му тихом говори:
- Сину Стояне, Стояне,
недей биволи продава,
биволи паха не фатат.
Продай си, сину, булчето,
булчето паха ще фати
и да ти, сину, артисат.
И Стоян стана в неделя.
На пък арапин срещнаа,
арапин тихо говори:
- Стояне, Стоян чорбаджи,
къде я водиш таз булка,
имаш ли я за продан?
- Имам я, белки немам я,
мж хи е скъпа пахата.
- Скъпа, не скъпа, вземам я.
И му парите наброи.
Станка Стояну думаше:
- Любе Стояне, Стояне,
харчиш парите, не харчиш,
дано момчето нарасте,
да му, Стояне, кон купиш
да тръгне от село в село,
майка си да намери.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019