* * *

Мъж продава жена си - 1

Турците Стоян хванаха,
с тежки го окови вързаха
и го в затвор хвърлиха.
Еленка, жена хубава
покрай затвор ходеше
и на Стоян думаше:
- Стояне, първо венчило,
турците вече идват,
парите Стояне, ти искат,
кажи ми какво да правя,
откъде пари да взема,
на турци пари да дам,
да те от затвор извадя.
Стоян на Еленка думаше:
- Еленке, първо венчило,
право си у дома ти отиде,
ние си дете имаме,
Дамянчо, дете мъничко,
хитро го Еленке, излъжи
и го навън изведи,
на пазар го заведи
и там го, Еленке, продай!
Еленка жена хубава,
право си у дома отиде
и си на Дамянчо думаше:
- Дамянчо, дете хубаво,
татко ти, мама, поръча,
да те на училище заведа,
наука да те науча,
баща ти, синко, да изкараме
от тези тъмни затвори.
Тя си детенце изведе,
и там се Еленка провикна:
- Имам дете за продан!
Много са хора ходили,
ала им парите не стигат.
Отдолу идва евреин
и при Еленка отиде.
Еленка дете продала
и си парите вземала.
Детето плаче, не иска.
Еленка го хитро лъжеше:
- Това е, Дамянчо, учителят,
който ще те на наука научи,
как да изкараме баща ти
от тъмни затвори,
да се съберем трима пак заедно.
Еленка парите вземала
и право в затвор отишла,
парите да занесе,
Стоян да си откупи.
Турците турски говорят:
- Еленке, жена хубава,
парите ще ти вземем
и Стоян ще си обесим,
а теб ще те потурчим.
Еленка турски разбира,
право си при Стоян отиде
и на Стоян говори:
- Турците турски говорят,
парите ще ми вземат,
теб ще те обесят,
а мен ще ме потурчат.
Кажи ми какво да правя.
Стоян на Еленка думаше:
- И на това ще те науча:
аз имам два брата близнака,
и имам три коня хранени,
дрехи юнашки, хайдушки,
пушка, юнашка, бойлия
и сабя-много остра
и два нови пистолета.
У дома отиде и кажи
на моите братя близнаци,
да качат моите коне хранени
и право при мен елате,
дано ме Еленке заварите.
Еленка, жена хубава,
право си у дома отива.
Облече дрехи хайдушки,
преметна пушката
острата сабя
и със Стояновите близнаци
право при Стоян отиде.
На пътя стоян срещнаха
като го турци караха,
караха го към бесилото
да го бесят.
Стоян като видя Еленка,
Той си на турци думаше:
- Ох, вие турци, турци,
дясна ми ръка отвържете,
да се на Бог помоля,
нали сме българи.
Като му ръка отвързаха,
Еленка му сабя подаде,
че започна Стоян да замахва,
наляво, Стовн надясно,
всички глави отсече.
Само един турчин остана,
който най-много Стоян мъчеше,
мъчеше, още биеше.
Стоян на турчин думаше:
- Теб те, турчино, оставям,
с нож кожата ще ти одера,
от нея тъпан ще направя.
Турчин на Стоян думаше:
- Мен ме жив остави,
да ходя и да разправям
за твоите чудеса.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019