* * *

Мъж продава жена си - 1

Стоян си Елки думаше:
- Елке ле, бяла българка,
откат те, Елке, залюбих,
с дружина не съм отивал;
ся стана, Елке, ся стана
цели ми дор три години.
Елка Стояне думаше:
- Стояне, любе Стояне,
ако е, любе, от мене,
ти си ме, любе, поведи,
поведи, та ме продай.
Стоян си Елкя поведе,
че я заведе, заведе
на пазар, на Ески Заар,
та си се Стоян прерюка:
- Алан ми, алан Елчица,
Елчица мала булчица.
Отде е изляло, изляло
едно ми черно арапче,
отвзело пари да брои.
Елка се на Бога молеше:
- Боже ле, мила Боже ле,
дано му пари не стигнат -
да брои, да не надброи.
Де стоял Господ, та слушал,
броило, не надброило.
Стоян си Елка поведе
из пазар, из Ески Заар,
та се прерюка, прерюка:
- Алан ми, алан, Елчица,
Елчица ми е за продан.
Де е изляло, изляло
едно ми бяло бакалче,
отвзело пари да брои.
Елка се на Бога молеше:
- Боже ле, мила Боже ле,
дано му пари достигнат,
да брои, да ги надброи.
Де стоял Господ, та слушал -
броило ги, надброило ги,
та си Елчица откупи,
Елчица, млада булчица.
Мало са много ходили,
година и половина.
Мъжка са дете стекали,
и си слугинка хванали -
една ми стара бабичка.
Бабата люлка люлее
и на детенце думаше:
- Люллю ми, люллю, Иванчо,
люллю ми, дете синово,
синово и дъщеринно.
Един си на друг думаха:
- Я постой, холан, послушай,
що пей старата слугиня.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019