* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян, заправил
воденица да си направи
с дванайсет камъка
ала му пари не стигат.
Стоян на Руска думаше:
- Русо ле, млада невясто,
утре е света неделя,
стани ми рано, по-рано,
чисто си бяло премени,
по-хубаво се накити,
че ние, Русо, ще идем
дано те някъде продам.
Тръгнал ми Стоян, тръгнал
с тая Руса млада невяста
по това поле широко.
Седнал ми Стоян, поседнал
до дърво право високо,
под тая сянка дебела,
до тая вода студена.
отдолу иде турчин
и си на Стояна думаше:
- Добро утро, Стояне!
- Дал ти Бог добро, турчине!
- Де си ми тръгнал, Стояне,
с тая Руса млада невяста?
- Тръгнал съм, турчине,
дано си булката продам
воденица да си направя.
- Продай я на мене, Стояне!
- Халал да ти е, турчине!
Продал си Стоян булката
за една шепа жълтици
и тия бели бели бешлици.
Турчин си Руса попита:
- Русо ле, млада невясто,
имаш ли нейде роднини?
- Имам си, турчине, имам
в турски ръце поробен.
Турчин се ясно провикна:
- Опрости ми, Боже, греховете
че съм сестра си целунал
от милост съм я прегърнал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019