* * *

Мъж продава жена си - 1

Заправил Стоян, заправил
воденица да си направи
с дванайсет камъка.
Ала пари му не стигат
воденица да си направи.
Стоян на Руска думаше:
- Руске ле, млада невесто,
сутринта рано да станеш,
да ми се бяло премениш,
че ще те, либе, заведа
на пазар да те продам.
Дано те нейде продам
пари за тебе да взема,
воденица да си изкарам
с дванайсет камъка.
Рано ми Руска подрани,
па ми се бяло премени,
и ми се ситно оплете,
па ми я Стоян поведе.
Минали поле широко,
навлезли в гора зелена,
сред гора дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Седнали да си починат.
Турчин от долу идеше
и си на Стояна продума:
- Добро ти утро, Стояне!
Къде си тръгнал, Стояне,
с тази булка хубава?
- Тръгнал съм, тръгнал, турчине,
булка да си продавам.
- Продай я на мене, Стояне!
Продал си Стоян булчето
за една шепа жълтици
и други бели бешлици.
Турчин си Руска поведе,
и си на Руска думаше:
- Нямаш ли нейде някого,
борчове да ти изплати,
да не те Стоян продава?
Руска на турчин думаше:
- Нямам си нийде никого!
Един си братец аз имах;
когато бяхме мънички,
на сред двора играехме,
турци из пътя минаха
и братчето ми вземаха!
Тогаз се Стоян усети,
когато го турци откраднали,
че си Руска прегърна
па ми се викна провикна:
- Прости ми, Боже, греховете,
че сестра си прегръщам
и от милост я целувам!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019