Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Мъж продава жена си - 1

Чул ми се Стоян и пречул
от изток Стоян до запад,
че много Стоян ходеше,
ходеше и търгуваше,
търгува и джамбазува
на едър дребен добитък.
Стоян ми не е самичък,
Стоян си има другари,
другари негови юлани,
те на Стоян думаха:
- Стояне, ти наш другарю
де какво сме ти искали,
искали и поискали,
все си ни колан намерил,
едно не сме ти искали
и него ще ти поискаме.
Можеш ли ни жена намери
можеш ли или не можеш.
Стоян другари думаше:
- Другари, мой, юлани,
ако не мога да ви намеря,
аз моята жена ще ви дам,
ще ви дам, ще ви я продам
за крина бели грошове
и половин жълтици.
Стоян Петкано думаше:
- Петкано, булка хубава
я сложи мари да ядем,
да ядем да вечеряме,
таз вечер на едно ще ядем
утре ще да се разделим.
Аз си, Петкано, излъгах,
Излъгах, че те продадох,
за крина бели грошове
и половина жълтици.
Петкана нищо не каза,
тя си в събота отиде,
порони сълзи заплака:
- Първанчо, и ти, Иванчо,
последно ще ви накърмя,
последно ще ви накапя,
утре ще да се разделим.
Растете и порастете
по на двайсет години станете,
по едно си конче хванете,
от село на село ходете,
и за майка си питайте,
дано ме, мамо, найдете.
Расли са и са порасли
по на двайсет години.
Първанчо дума татко си:
- Къде е нашата майчица.
Стоян просълзен говори:
- Нея я турци откраднаха,
когато бяхте мънички.
Раснали още раснали
Иванчо и Първанчо двама,
по на двайсет години станали,
по едно си конче хванали,
от село на село тръгнали.
Много са села минали
в Мала Азия скокнали,
на края селце мъничко,
хубава чешма шарена
със двайсет чучура.
Иванчо конче поеше,
Първанчо надолу гледаше.
отдолу иде кадъна
с черно фередже на глава,
с бели менци на рамо,
с жълти чехли на крака.
Първанчо дума кадъна:
- Кадъно, яламбашийко,
ти чула ли си, кадъно,
жена варвана да ходи,
като е нашата майчица,
нея я турци откраднали,
когато бяхме мънинки.
Петкана се поспря, почуди
и че се виком провикна:
- Първанчо и ти Иванчо,
вие ли сте моите пиленца.
Вериги на две скъсала,
менци в дере захвърли,
чехли на място остави,
та се на конче преметна.
Иванчо напред караше,
Първанчо отзад яздеше
със остра сабя във ръце,
да не ги турци настигнат,
Галоп из пътя вървели,
докато село стигнали.

 


Градище, Севлиевско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019