|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мъж продава жена си - 1
Никола Радки думаше:
- Радке ле, бяла хубава
заборчлях, Радке, задлъжнях
петдесет и пет хиляди,
петтях ги имах - дадох ги
петдесет нямам да ги дам.
Дали децата да си дам
борчове да си изплатя.
Радка Никола думаше:
- Никола, първо венчане,
я не си давай децата,
деца са малки глупави
едно без друго не могат,
едно за друго милеят,
едно без друго ще патят.
Я рани рано в четвъртък,
ти мене от сън събуди
да се умия, оплета
и хубаво да се пременя.
Та изкарай кола шинени,
мене на кола покачи,
запрегни руси биволи,
та ме на пазар закарай,
на голям пазар у Ямбол,
на сред на пазар изправи
та си три пъти провикни:
"Ето ми Радка за продан,
за продан за продаване!"
Че я Никола повика.
Радка си от сън събуди
та се умила, оплела
и сън я кола покачи,
та я на пазар закара
на голям пазар у Ямбол.
На сред пазар изправи
и си три пъти провикна:
- Ето ми булка за продан,
за продан за продаване.
Току излезе еврейче
чело и пари надчело,
пари му не достигнали,
то се в главата удари
и се назад повърна.
След него иде българче
чулои пари надчело,
1000 гроша надчело
и си на Радка думаше:
- Радке ле, бяла хубава
тръгвай, Радке, след мене.
Вървели, що са вървели,
стигнали гора зелена,
настали поле широко,
сред поле дърво широко,
под дърво студен кладенец.
Седнали да си починат,
студена вода да пият.
Българче дума на Радка:
- Радке ле, бяла и хубава
нещо ще да те попитам,
правичко да ми обадиш.
Целичка ли си от момичка
или си жено с деца,
със деца и със стопанин.
Имаш ли майка и баща?
Радка българче думаше:
- Аз нямам майка и баща,
само си имам един брат
и него турци откараха
и съм жена със деца
със деца и със стопанин.
Тогаз я българче загледа
и си Радка прегърна,
прегърна и я целуна
и викна та си заплака:
- Радке ле, бяла и хубава
ний двамката братец и сестра.
Градище, Севлиевско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2019
|