* * *

Мъж продава жена си - 1

Започна Стоян, заправи,
воденица да си направи,
ала му пари не стигат
воденица да си изкара.
Стоян на Руска думаше:
- Руске ле, млада невесто,
днес петък, утре събота,
вдругиден света неделя.
Че ние ще, Руске, да идем
на този пусти панаир,
дано те нейде пропада
воденица да си изкарам
със дванайсет камъка.
В неделя рано станали.
Руска се хубаво премени.
Като за панаир тръгнали,
вървели, що са вървели,
седнали да си починат
под едно дърво високо,
под една сянка дебела.
Отдолу иде млад турчин.
- Къде си тръгнал, Стояне,
със тази млада невяста?
- Ази съм тръгнал, турчино,
булчето да си продавам,
воденица да си изкарам.
- Продай го на мен, Стояне!
- Халал да ти е, турчино!
Като са двама тръгнали,
турчин си Руска попита:
- Руске ле, млада невясто,
имаш ли нейде роднина?
- Имам си, имам, турчино,
едничък братец загубен,
от турски ръце поробен.
Турчин се ясно провикна:
- Прости ми, Боже ле, грехове,
че съм си сестра целунал,
от милост съм я прегърнал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019