* * *

Мъж продава жена си - 1

- Е бре Кольо, сирак Кольо!
Сака Кольо да се жени,
нема пара половина.
Нема нищо да продава,
съде има стара майка,
да е даде, паре не чини!
Пак ми стане сирак Кольо,
та отиде по Солуна,
по град Солун по чифути,
по чифути по сарафе,
та заема надзаема,
от десетина по стотина,
по стотина кара-гроше,
пак заема от седем души,
по хиляда маджарине,
и заема от троица
по сто гроша дребни пари;
пак се върна до дома си.
И ми прати стара майка,
та ми шета с врана конье,
това село Гюргелия,
в това село покрай море.
Тамо найде бела Яна,
бела Яна крайморенка,
оглави я стара майка,
оглави я, огоди я.
И походи малко време угоден,
и ми здигнет силна сватба.
Сватба чини сирак Кольо,
сватба чини две неделье,
понеделник сирак Кольо
изпратива силна сватба.
Бог да бие Кольовите,
Кольовите бре комшие,
та не беха бре душмани,
пак слезова по Солуна,
по чифути по сарафе,
насвадиха сирак Кольо:
- Бре чифути, бре сарафе,
що верувахте сирак Кольо -
дадохте му толко имане,
де ще вземе да го върне?
Тога стана чифутчето
на Кольове мали порти,
почуковат, похлоповат:
- Ела Кольо, сирак Кольо,
да ми платиш имането!
Пак се моли сирак Кольо:
- Чакайте ме до неделье,
до неделье до пазаре,
да ви збера имането,
да ви платя и надплатя.
Тогай речет чифутито:
- Не чекамо ни за днеска,
нели, Кольо, за пазаре!
Тогай рече сирак Кольо:
- Стани, Яно Кольовице,
Кольовице първо любе,
нареди се, промени се,
като как си от майка дошла.
Премени се бела Яна;
не я води сирак Кольо,
у майка й, бре, на гости,
ем я води у град Солуна,
та ми клава два телали
те рукат по Солуну:
- Чуйте вие, млади турци,
млади турци еничере,
чуйте вие, млади гърци,
млади гърци, ерменлии,
продава се Кольовица,
Кольовица млада булка,
две неделье муж ходила.
Излело е младо турче,
младо турче низамличе,
да ми купи бела Яна;
пазар чинат а в Солуна,
тамъ го пита младо турче:
- Е бре Кольо, сирак Кольо!
колко сакаш за невеста?
Отговори сирак Кольо:
- Я съм длъжен на чифути,
колко съм длъжен толко сакам,
толко сакам за невеста.
Пазариха бела Яна.
Разпасова това кемер,
да наброи имането,
да му плати невестата.
Та му брои на десетина
по стотина кара-гроше,
на седем души по хиляда,
по хиляда маджарине,
не стигааха триста гроше!
Тога позна бела Яна
че я Кольо там продава,
те ми плаче бела Яна
и се моли на Господа,
тежка хазна да не стигне,
да не стигне на турчето.
Как се моли бела Яна,
и ми плаче, сълзи рони,
сълзи рони низ образе,
пак се моли бела Яна:
- Е бре Кольо, мое любе,
бре що видя ти от мене
продаваш ме толко бърже!
Здигай Кольо, накачовай
белке хазна не достигне?
Немой, Кольо, продавай ме,
на турчето турска вяра,
не ми, Кольо, вяра мениш,
немой, Кольо, майка губи,
немой, Кольо, душа ми топи!
Помоли се бела Яна,
помоли се на Господа,
не стигнаха триста гроше!
Казува му младо Турче:
- Чекай Кольо, до пазаре,
да ти найде триста гроше,
да ти плате бела Яна,
Отговори сирак Кольо:
- Я кье чекам, младо турче,
до пазаре ага дойде,
по мен ходет чифутчето,
та си искат имането!
Развалиха пазарлъка!
Пак ми рукат два телали
по Солуна низ пазаре,
дочуло е младо гърче,
младо гърче кир Манола,
та ми пита сирак Кольо:
- Колко сакаш за невеста?
- Колко съм длъжен толко сакам.
Пазар чинат сос гърчето,
натброюва младо гърче,
на чифути надплатева,
и му даде още триста,
триста гроша дребни пари.
- На ти, Кольо, за сермия,
иди, Кольо, на дюкяне,
та си напи това винце,
заборави бела Яна!
Тога стана сирак Кольо,
теслим стори невестата:
- Оди, гърче, къде знаеш!
Той я води на бел чадър,
калесува младо гърче
и попове и калитате,
да се венча с бела Яна.
Де се взеха две пилета,
две пилета славейчета,
стъпиха на чадъра,
засвириха, запояха;
като свирят дури вревят:
- Боже мили, сполай тебе,
де се чуло-видело
брат и сестра да се вземат!
Младо гърче разбираше
на пилета що казуват,
та ми пита бела Яна:
- Чуеш ли ме, Кольовице,
кье те питам, право кажи -
дека имаш твойо рода
оставена заборена?
Дали имаш твой брата,
малко робче заробеио?
Казува му бела Яна:
- Имам рода оставено
покрай море в малко село,
в малко село Гюргелия,
имам брата загубено,
малко робче заробено.
Кога бехме малки деца,
играхме си по бел песок;
заминаха клети турци,
клети турци аскерлие,
който беше по-големко,
избегахме до дома си;
който беше по-малинко,
се го робче занесоха,
поплениха мой брата,
викаха го кир Манола.
Пак си пита младо гърче:
- Кажи, Яно Кольовице,
да си видиш твойо брата,
можеш ли го ти познаеш?
Отговори бела Яна:
- Брат ми има голем нишан,
руса коса златно влакно,
в десна нога от вогън белег.
Тога свали самур калпак,
самур калпак от главата;
погледнува бела Яна,
познала е братов нишан,
раскопчиха десна нога,
познала е од вогън изгорено белег,
излезоха брат и сестра.
Простиха се с бела Яна.
Тогай вземе младо гърче,
торува товар хазна,
в лева ръка хазна води,
в десна ръка милна сестра,
на Кольови малки порти
почукова, похлопова:
- Ела Кольо, сирак Кольо,
на ти, Кольо, невестата!
Бега Кольо, та се крие,
уплаши се сирак Кольо,
оти ми върнат невестата,
пак кье дойдет чифучето
да си терат имането!
Порукова младо гърче:
- На ти, Кольо, невестата,
тебе е любе, мене е сестра.
Тога дойде сирак Кольо,
и му рече младо гърче:
- Имаш, Кольо, голем късмет!
На ти, Кольо, товар хазна,
товар хазна за сермия;
що ти, Кольо, борча плати,
нека ми е на сестра ми за прекия;
що ти дадо триста гроше
да се напиеш това вино,
нека ми се за сестра ми
за зрамахи за междето.
Тога стане сирак Кольо,
пак удри тее свирки,
тее свирки и тъпане,
пак калеса силна сватба,
сватба чини две недели.
Изпратова младо гърче
на Солуна на пазаре,
фатили са тие рода.
Това Кольо каправило.
Останала тая песна,
да се пое, прикажува.
От Бога здраве, от мене песна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019