Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Мъж продава жена си - 1

Прочул се Богдан болярина,
че имал тежко имане,
имал е пари безчетни,
ниви безкрайни,
но като са турци научили
каил не станали
за неговото тежко имане.
Решили и намислили
имането му да опропастят,
че са му ферман написали,
написали и са му го пратили.
Във ферман пишат, нареждат:
- Гласи се, Богдане, тъкми се
около трийсет заптии да срещнеш.
Ако ни добре посрещнеш,
зло няма да ти сторим,
ако не ни добре срещнеш,
и двама ви ще погубим,
децата ви ще потурчим.
Писали, ферман пратили,
Богдан ферман получи
стрела го в сърце прободе.
По равно дворе ходеше,
ферман в ръце носеше и
бистри сълзи ронеше.
Че го е Добринка от къщи видяла
и на вънка на прага излязла
и се виком провикнала:
- Богдане, добър стопанино,
що е във фермана писано,
що по двора ходиш
и горчиви сълзи рониш.
Богдан на Добринка продума:
- Добринке, добра стопанке,
турци са каил не станали
на наше тежко имане.
Ферман са ни пратили,
че на гости ще ни дойдат
около трийсет заптии.
ако добре ги посрещнем
зло няма да ни сторят,
ако не ги добре посрещнем,
и двама ни ще погубят,
децата ни ще потурчат.
Дорде си Богдан издума,
на тежка порта се почука,
турци в двора влязоха
и от конете слязоха.
Богдан в яхъри коне вържеше,
вържеше и зобаше.
Добринка, добра стопанка,
турци в къщи канеше,
ред по редредеше.
Като ги добре наредила,
бели ръкави запретнала,
бели хлябове изпекла,
хубави гозби сготвила,
гости добре нагостила.
Яли, пили, три дни, три недели.
Всичкото му богатство опропастили.
Че на заем Богдан пари потърси -
двайсет холяди гроша заем взема.
И тях Богдан похарчи.
Чак тогава турци разбрали,
че имането му са опропастили.
Като гости изпратили,
двамата се в къщи върнали.
Бистри сълзи ронеха и
двамата се питаха
как борчове да изплатят
и как децата сеще отгледат.
Богдан Добринка продума:
- Добринке, добра стопанке,
в понеделник в града
пазар ще има.
В понеделник рано ще станем,
булчинска премяна облечи,
хубаво се пребради.
На пазаря двамата ще идем,
аз янтара ще откупя
из пазар да разгласи,
че Богдан булка си продава -
заради тежки борчове
клета я робиня дава.
Решили са и го сторили.
Понеделник са на пазара отишли.
Добре се Добринка нагласила,
нагласила, забрадила.
Богдан си янтар откупил,
янтар из пазаря разгласил,
че Богдан булка си продава
клета я робиня дава,
който му двайсет и пет
хиляди гроша наброй -
нему я дава.
Дошло едно жълто еврейче,
но и цената и не дава.
След него дошъл черен арапин -
на черен кон яздеше,
с чибук тютюн пушеше.
Той на Богдан думаше:
- На ти, Богдане, парите
и още пет гроша отгоре,
Пресегнал се,
Добринка за ръка хванал
и през коня преметнал.
Добринка до земя сълзи ронеше
и на Богдана думаше:
- Като борчове си изплатиш,
децата добре да отгледаш,
да раснат, да пораснат,
достойни мъже да станат,
по села и градове ще ги изпратиш,
да ходят, да питат
за хубава бяла българка
за тежки борчове продадена,
клета робиня харизана.
Гледал я Богдан, гледал я,
догде от очи му изчезнала.
Като се в къщи върнал
тежки борчове изплатил,
децата добре отгледал,
че по села и градове изпратил
и им Богдан поръчал:
- Ходете и питайте,
къде има бяла българка,
за тежки борчове продадена,
клета робиня харизана.
Много села и градове минали,
но никъде не я намерили.
Чак до Плевен града стигнали,
до една чешма седнали.
По пътя се задала бяла ханъма
с черна ферджа на глава,
Като ги кадъна наближила
и си лицето скрила.
Двамата братя отишли
и едногласно я попитали:
- Стрино ле, бяла кадъно,
ти като в Плевен живееш,
като от Плевен идеш,
не си ли, стрино, чула, видяла,
някъде, в някого да има
една бяла българка
за тежки борчове продадена,
клета робиня харизана -
нашата мила майчица?
Тръгнали сме да я търсим
и, стрино, откупим.
Кадъна ги добре изслушала,
стомни из ръце изпуснала.
две сухи ръце протегнала
и двамата ги прегърнала.
- Аз съм тази българка,
за тежки борчове продадена,
клета робиня харизана -
аз съм вашата майчица!
В къщи си я взели,
живот заедно заживели.

 


Горно Абланово, Беленско (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019