|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мъж продава жена си - 1
Прочул се Богдан болярин,
че имал къщи високи,
че имал двори широки,
че имал пари безбройни,
че имал имот безкраен.
Турци каил не стават,
чудят се, турци, маят се,
как да му пари изпият,
как да му имота продадат.
На Богдан писмо написват,
в писмото думи отровни:
"Гласи се, Богдане, пригласяй,
на гости да ти дойдеме;
ако ни добре не посрещнеш,
главата ще ти отрежем,
твоята, още на булка ти!"
Богдан си писмо получи,
хем чете, Богдан, хем плаче.
Тодорка, булка хубава,
тя си Богдана питаше:
- Богдане, либе Богдане,
откъде ти е писмото,
какво е в него писано,
че четеш, либе, и плачеш?
Богдан Тодорка думаше:
- Тодорке, либе Тодорке,
гласи се, за смърт пригласяй -
турци хабер изпращат,
че на гости ще ни дойдат.
Ако ли добре не ги посрещнем,
главите ще ни отрежат,
твоята, още и моята!
Доде си Богдан издума,
порти се силно хлопнаха,
ето ги турци насреща.
Седнали тогаз турците
да ядат, още да пият.
Яли са, пили са,
три дни и три нощи,
всичките пари изпили.
Че започнал Богдан, започнал,
имота да си продава,
всичкия си имот изпродал -
не стават турците, не тръгват.
Че става Богдан, отива
някъде в близки роднини,
пари в заем той взема.
Като са и тях изпили,
тогаз турците разбрали,
че всичко тук е свършило,
станали те и тръгнали.
Богдан и Тодорка двамата,
те си турци изпратили.
Богдан Тодорка думаше:
- Тодорке, либе Тодорке,
я да се двамата пременим,
у вашите на гости да идем,
на вашите да се оплачем,
какво е със нас станало.
Като си те тръгнали,
поле широко минали,
в гора зелена навлезли,
седнали да си починат.
Отдолу турчин идеше,
той на Богдана продума:
- Добро ти утро, Богдане,
къде си тръгнал рано утрин?
Богдан турчин думаше:
- Тръгнал съм, тръгнал
булката да си продавам,
от бесило да я отърва.
Че си Богдан булката продаде;
Тодорка с турчин тръгнала.
Като из пътя вървели,
турчин Тодорка думаше:
- Имаш ли нейде роднини,
да спрем, още да починем?
Тодорка дума турчина:
- Аз си нямам никого,
един брат съм имала,
кога на пътя играехме,
турци оттук минаха
и него вземаха.
Турчин Тодорка думаше:
- Имаше ли белег на него?
Тодорка дума турчина:
- На лява страна на рамо
има белег от куче.
Тогаз се турчин провикнал:
- Прости ми, Боже, прости ми,
че съм сестра си ази прегърнал!
Че си на Богдан той я върнал.
Горно Абланово, Беленско (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана; на
гости - срвн. повратки.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2019
|